И когато си отиде, не остави нищо след себе си. Взе дрехите, чорапите, четката за зъби и мириса на мускус от чаршафите. Отнесе спомените, както придошла река отнася всичко по пътя си. Тръгна, и после стаята остана някак празна и самотна, претъпкана с мебели и дрехи, но чужди, безчувствени, грозни, увиснали рокли, някога били красиви, безумно скъпи, а сега изгубили предназначението си, просто провиснали по закачалките, като трупове от бесилки.
И света някак стана по-тъмен. Вятър нямаше, птиците не пееха. Трудно бе да се каже дали е ден или нощ, светлина имаше, но идваща сякаш през смачкана фуния, достатъчно силна, че да различаваш обектите, сградите, улиците, но едновременно прекалено слаба, за да видиш детайлите, фугите на плочките, надписите по пощенските кутии. Всичко това създаваше усещането на голям безводен аквариум, от онези, в които затварят опитните животни, предоставяйки им необходимите условия да съществуват, но не и за да чувстват. Щастие. Мъка. Копнеж. Каквото и да е.
И нищо не остана. Времето, грозно изтъняло, оголваше пожълтелите си зъби и се присмиваше на индивидите, осмелили се да опитат да го изживеят. Защото време нямаше. Всичко се бе размило в едно грутескно безвремие, където листата на дърветата не се полюшват, автобусите не бръмчат, след колелата им не се вдига прах, а камбаната на църквата просто не бие, а и защо й е да бие, като няма какво да отмерва...
И нищо не остана. Едно противно нищо, заключено в отчаянието. Или пък... Да, тук е, малката кривка в основата на носа. И зимата ще дойде, а от студа счупеното боли. И тази болка ще напомня за един удар, един от многото. Ще носи със себе си яркочервените багри на кръвта и картината на красивата бяла рокля на Guess, оцапана и грозна, негодна за употреба, като самата собственичка.
А любовта беше навсякъде. Виждаше се зад всеки ъгъл, на всяка курвенска алея, във всяка въздишка. Една любов, безвъзвратно изчезнала, изтрила всички знаци за съществуването си, една любов, различна от другите, по-силна, по-болезнена, по-изтръпнала. Една любов, толкова красива, че с думи не може да се опише, и толкова болна и извратена, че дори психиатрична клиника не би поела случая й.

Любов, която прегазва. Любов, след която труповете им просто лежаха, разсмяни и неподредени по изпръхналия път.