- Мразех я - каза той - Мразех я, защото я обичах, мразех я, защото тя не ме обичаше, мразех я, защото я исках, мразех я, защото тя не ме искаше достатъчно. Мразех я, защото я усещах болезнено във всяка фибра на тялото си, но най-вече я мразех, защото ме научи какво е "фибра". Мразех я, плътски, духовно, мразех я изгарящо, жарко, с нежност. Мразех я, когато беше тук, после я намразих още повече за дето си тръгна. Мразех усмивката й и начина, по който ми пееше преди да заспя, студените й ръце и несигурността й, психическите й отклонения и разликата от банския й прашка. Мразех я от цялото си тяло, от костния си мозък и пубисните си косми. Мразех я, ненавиждах, презирах я.
Но най-вече я обичах.