Май нещо ми има на психиката...Преди имах толкова много, въпреки това бях супер нещастна...А сега...Сега нямам почти нищо, но пък усмивката не слиза от лицето ми...
А и не съм толкова сама...Имам още няколко приятели и приятелки, които не смятам да загубя, защото това вече ми става обичайна практика...
Еби му майката братле, just keep smiling:)
И пак слагам фалшивата усмивка, разкривена от болка, и се впускам в борба със сърцето ми, за да го убедя, че наистина е щастливо...
No comments:
Post a Comment