-Обичам те. Днес, утре, завинаги. Обичам те.

Тялото и се тресеше в конвулсии. Сълзите се стичаха по лицето и. Не виждаше смисъл в живота. Не вярваше в съществуването на щастие.
Толкова близо, а всъщност толкова далеч. Той беше илюзия. Мечта, сън, блян. Така нереален, може би спомен от нещо, някога било. Следи от топли ръце, докосвали някога тялото й, от устни, целували нейните. Или извратена фантазия на болен мозък.

-Не плачи, моля те, не плачи. Аз те обичам, ще те обичам винаги.

Да поискаш невъзможното. Най-добрия начин да провериш на какво е готов човека срещу теб. Да помолиш жената, чието сърце си разбил, да не плаче, когато всъщност това е единственото, което й е останало.
Тя вече не помнеше моментите им заедно. Всички те се бяха сляли в един, ужасно дълъг и красив миг, достатъчен да я опустоши, но не и да я стопли.

-Тя ми напомня за теб...

А може би болката е просто преход. Може би е път към щастието. Всеки има своята Голгота.
Но именно това я плашеше най-много. Не факта, че го е загубила. А това, че утре ще боли по-малко. И по-малко. И по-малко, все по-малко всеки изминал ден. И един ден, някога тя ще се събуди, за да осъзнае, че вече не боли. Че вече не й липсва. Че тази красива, чиста любов, вече е в миналото, не съществува и повече няма да съществува. Била е някога, някъде, сладка любов, но вече дори болката не напомня за нея...

Тя лежеше с лице към прозореца, а тънка ивица нощна светлина прорязваше тялото и на две. Мракът я бе обгърнал изцяло, но въпреки това той успяваше да различи очертанията на пищното й тяло. Не смееше да помръдне. Боеше се, тя да не разбере, че той не спи.

Усещаше конвулсиите на тялото и. Неравномерни, почти спазматични. Тя тихо стенеше от болка.

Искаше му се да я успокои. Да й каже, че каквото и да има, той е до нея. Всичко ще мине, защото са заедно. Но не можеше. Тя не беше от жените, които споделят емоциите си. Не казваше кога страда нито защо. Не допускаше никой до себе си, от страх да не бъде наранена.
Всъщност нейното име и думата страх в едно изречение биха накарали мнозина да се разсмеят. Тя беше всичко друго, но не и уплашено момиченце. Беше много по-силна от повечето мъже. Биеше се като истински войн, отстояваше възгледите си, винаги получаваше това, което искаше. Изглеждаше непоклатима.
Той обаче знаеше, че не е така. Още от първия ден, когато я видя, разбра, че има нещо по-специално в това момиче. Беше привлечен от самоувереността й, граничеща с арогантност. Знаеше, че може да има всяко момче, а да си играе със жертвите й беше специалитет. Той беше сгоден, щастлив с бъдещата си съпруга. До деня, в който тя прекрачи прага на онова Доджо. Спомняше си го и до днес - перфектното й тяло, красивото й лице, грижливо вързаните й коси. Поредното момиче, дошло да си търси гадже. 35 момчета тренираха там до припадък всеки ден. Най-желаните ергени в университета. Нямаше да е за първи път някоя заблудена женска да идва да си търси половинка.
Но тя беше различна. Още първия ден беше доказала, че е по-силна от половината момчета и много по-ловка от тях.

Той дълго време се опитваше да подтисне чувствата си. Докато една вечер не остана последен в мъжката съблекалня. Излезе от душовете и започна да се облича. И тогава тя почука на вратата. Отвори, без да чака отговор. Беше само по кимоно. Отвърза уверено връвта, придържаща го,и го остави да се свлече на земята.
От онази вечер той не можеше да си я изкара от главата. Прекарваха нощите заедно, а когато тя си тръгваше, той седеше с часове, преживявайки наново всеки сладък момент от вечерта. Тя беше от онези ужасни неща, от които страшно искаш да извърнеш поглед, но не можеш. И без да го иска, без да го усети, той се бе влюбил в нея.

Сега лежеше до нея, усещаше стенанията на тялото й, и разбираше, че и тя изпитва същото.
Будилника иззвъня. Тя избърса очите си и стана, без да каже нищо. Облече се и го погледна. Той стана, прегърна я, и целуна нежно косите й. Задържа погледа си върху лицето й, защото знаеше, че това е последния път, когато я вижда.
Тя взе чантата си и изнезна. Без усмивки, без сълзи, без сбогувания. Излезна, оставяйки го разбит. Взе със себе си и сърцето му.