goat

Как сам дотам си стигнал без мозък грам до грам ти е количеството дрога ...

- Ало , Вили ?
 
Непознат номер ... Но тя го знаеше на изуст ...

- Да ?

Сърцето й заби лудо . Ръцете й се свиха и затрепериха .

- Позна ли кой е ?

- Да. Как си ?

Болезнено познат глас ...

- Ами ... Там е работата ... Искаш ли да се видим , трябва да поговорим ...


Валеше сняг , а тя седеше на Попа и трепереше ... Но не от студ , а от вълнение ... Умираше в очакване и всяка секунда се откъсваше от сърцето й . Беше дошла половин час по-рано и сега просто чакаше ...

Тогава го видя . Със лицето му се върнаха и летните спомени ... Спомени с мирис на ... сълзи ...

- Подранила си .

Тя го прегърна и усещайки тялото му до своето , почувства как за секунда умира .

- Ти също .

Устните и бяха вкочанени . Лицето му беше на сантиметри от нейното . Очите му се бяха спряли върху нейните и сякаш търсеха отговора в тях .

- Ела в това кафе . Трябва да ти обясня някои неща и искам да те попитам нещо .

Тя нямаше идея за какво става въпрос . Беше просто щастлива , че пак го вижда .

- Лятото станаха някои неща ... Когато те срещнах си помислих , че си страхотно момиче ... Опознах те и разбрах , че не си просто страхотна , а нещо повече ...

Очите й се пълнеха със сълзи , които тя умело прикриваше ... Връщаше се към спомени , които беше изтрила съвсем съзнателно от съзнанието си ... Спомени , които се забиваха в мозъка й и тя кървеше ли кървеше ...

- Седмицата , която прекарах с теб беше най-хубавата седмица в моя живот ... И месеца , през който беше до мен , въпреки че знаеше , че няма да съм с теб по начина , по който искаш , означава много за мен ... Съжалявам , че всичко свърши така ... Но аз мога да ти обясня защо , стига да искаш да ме изслушаш ...

Лицето й беше прежълтяло и изкривено от усилия да скрие чувствата , които предизвикваха тези думи .

- Не ... Моля те , не ме връщай към това време . Беше трудно , беше мъчително да го преживея ... Защо искаш да ме върнеш към всичко това ?

Тя отчаяно се опитваше да не пада пак в ръцете му , но не можеше ...

- Защото има нещо , което тогава не ти казах ... Всъщност две неща ... Първото е , че скъсах с Ина още след първата ми целувка с теб , но не можех започна нова връзка веднага щом е приключила предната ... Не бях готов и се страхувах , че няма да се получи ... Сега съм тук , за да те попитам дали имаш сили да ми дадеш втори шанс .

Думите му я зашлевиха със всичка сила и тя едва дишаше ... Беше вбесена , искаше да го убие , как можеше да е толкова нагъл ...

- Да ти дам шанс ?! Защо не поиска шанс , когато се влачех в калта с едната надежда да отвърнеш на чувствата ми ?!

Тя вече не криеше сълзите си и сега те се стичаха като реки по лицето и ...

- Тя имаше съмнения , че е бременна . Нямах право да те нараня втори път и просто исках да съм сигурен преди да правя каквото и да е ... Изчаках три месеца , за да се убедя , че не е така и сега съм тук пред теб ... Другото нещо , което исках да ти кажа , но не можах , е , че те обичам ... Да , обичам те , не просто като приятелка ... Обичам те ...

Думите , които тя мечтаеше да чуе ...

- Ще ми дадеш ли втори шанс ?

Тя изтри сълзите си и отпи от бирата .

- Аз ... Аз ... нямаш идея как се молех да чуя тези думи ... но е късно ...

Той беше искрен , всичко , което каза , беше истина ... И тя го знаеше ...

- Има друг , нали ?

Тя не намери сила да му отговори , а просто погледна надолу и се сви ...

- Да, предполагах , че няма да седиш и да ме чакаш ...

- Аз ... Седях и те чаках ... Плаках сълза след сълза ... Бях умряла ... Не можех да си помисля за някой , различен от теб ... Но тогава се появи той и ....

- Обичаш ли го ?

Тя затрепери ... Не знаеше отговора ... Обичаше ли го , или просто пропиляваше шанса си да бъде щастлива с човека , с който винаги бе искала ? Мислите и изведнъж се избистриха и отговора изплува ...

- Да .

Той се присегна към нея и я целуна ... Нежно , точно както я беше целунал за първи път ... А тя се дръпна ...

- Наистина го обичаш , нали ... Щом вече можеш да откажеш целувките ми ...

Тя не отговори , просто стана , облече се и излезе ...

Вървеше по улиците без да знае на къде ... вървеше без да е избрала посока ... Вървеше , защото знаеше , че ако спре ще падне ...

Стоеше пред висока сграда и чакаше ...

Той излезна от входа .

- Какво правиш тук ? Откъде знаеш къде съм ?

Тя плачеше ... Прегърна го и просто каза :

- Сърцето ми ме доведе ... Обичам те ...

- Защо плачеш ?

Тя го погледна в очите ... Болезнено сини очи , очи , запечатани в съзнанието й завинаги ...

- Защото миналото ми се срещна с бъдещето ни ... Не ме питай , моля те , просто ме целуни ....