и сега какво ми е?

Въпрос...чийто отговор незнам...

Толкова много неща...Връхлитат ме...Мисли...За теб...

Въпроси...Много въпроси...Незнам...Толкова прости...И все пак с толкова дълбоко скрит отговор...Какво става с мен? Незнам...

И мисля...Изведнъж в мрака проблясва ярка искра...Един въпрос...С един отговор...Ясен отговор...

Ще боли ли? Да! Не, не съм надникнала в дълбините на сложно преплитащите се чувства събрали се в малкото ми сърце...Просто знам...Винаги е така. Виждам...Харесвам...Обичам...Горя...И жива ИЗГАРЯМ...И сега ли ще е така? Да. Кратко и ясно...

Направих толкова много глупости...Да, миналия петък (23март) отидох на партито. Без Мими и Лили. И отидох с ясната нагласа да го направя...

Влезнах и се чувствах неловко...Само аз и Стела...И куп непознати...Миговете отлетяха...Сякаш секунда по късно държах малкото хапче в ръцете си...Бях в тоалетната...Треперех, очаквайки нещо да се случи...Някой, който и да е, да влезне и да каже "НЕДЕЙ!"... и чаках...Никой не влезе...Ръцете ми вече не потръпваха нервно, предчувстайки греха...Затворих очи, но не навреме...Една малка сълза вече бавно се стичаше по бузата ми, а аз нямах сили да я спра...

Отворих очи. Свърших. Вече бях го направила. Ръката ми още стискаше неумело навитата тръбичка. Потреперих, погледнах я и с ужас я захвърлих далеч от мен. Наведох се за да пия вода, но само намокрих устните си, изпръхнали от бушуващо неодобрение към самата мен. Погледнах огледалото, откъдето ме гледаше едно изключително недружелюбно момиче, извършило нещо, за което само не можеше да си прости...

Не. От това не се умира. Не умрях и аз. Но нещо в мен се пречупи. Те...Мими и Лили...Сълзите...Страха, че един ден ще посегна към точно това изкушение. Изкушение? Не. Дори не исках да го правя...

Върнах се в реалността. Протегнах ръка и нежно погалих отражението...Не можех да изтрия сълзите на това момиче, което все още седеше в огледалото...Не можех да изтрия собствените си сълзи...Сълзи на едно дете, усетило вкуса на живота прекалено рано...