Диазепам?

Знаеш ли какво е Диазепам? Иска ми се никога да не разбереш...

Вървя по улиците...Разхождам си кучето...И всичко е сивкаво и размазано. Сиво. Всичко е сиво. От Диазепама почти не мога да различавам цветовете. Майка ми каза, че навън е 30 градуса...Аз съм с чорапогащник, дълги чорапи, дълъг панталон, вълнен пуловер и зимно яке до коляното. Не осещам топлина. Нито студ. Чувствата ми за притъпени от лекарството. Нещо в мен ми казва, че ми е студено, но уви...не мога да го почувствам.

А всъщност чувствала ли съм изобщо? Винаги ли е било така? Винаги ли съм виждала всичко в сиво? Кога, кога изчезна цветното детско щастие и дойде сивото от ежедневието? Кога останах така сама?

И все пак, Диазепам. Незнам как се движа - просто механично. Незнам и къде отивам, нито защо съм излезнала. Не усещам нищо по тялото си...Някакъв далечен шум...Сякаш прихващам честотите...

Знам защо стана така. Изнасилена съм. Знам го. И за да го забравя, ме дрогират. Дрога. Да, ти знаеш ли, че към диазепам-а се развива пристрастеност? Знаеш ли на коя група хора го дават? На раково болни в последните седмици от живота им, за да омекотят болката им. А аз съм на 15. Не. Не искам да умирам...Нямам друг избор.

Първото нещо, което усещам. Парещо докосване, като докосването на клечка кибрит до петно бензин. И сякаш на бавен кадър болката се свлича...това е сълза...не мога...не искам да пиша... Боли ме да пиша.