и никаква следа от здрав разум...и нищо....

И една голяма черна, лъхаща на алкохол дупка в главата ми...И зловонна черна любов...И дълбока мъка, по-стара от всичко...

Повреда....повреда...повреда....повреда.....повреда...повреда....


И никакъв смисъл от всички изписани думи....

И дали наистина утрото е най-тъмно преди зазоряване? Дали няма да стане и по-тъмно и по-тъмно? Дали...дали има смисъл да напиша всичко, след като знам, че никой няма да го прочете? Дали ако излея душата си...

...Страх ме е да продължа...Може би ако кажа всичко, което мисля, главата ми ще остане съвсем празна...Лишена от мисли и чувства....И гадната дупка ще се размирише още по-силно...и по-зловещо...

Повреда....повреда...повреда....повреда.....повреда...повреда....