?!?!

да бе, ама знаете ли кво? И аз имам чувства...Изненада!

И...часът е 1.59...малко след полунощ...И...И не мога да заспя...

Гледах снимката му до сега...И толкова въпроси...Искам да питам...Да питам много и глупави въпроси...Да се давя в премълчана истина и предъвкани лъжи...

А няма кой да питам...Няма кой да ми отговори...

For a minute there I've lost myself...

Още усещам ръката му, хванала моята....

И погледа му преди да ме целуне...

For a minute there I've lost myself...

И кво като си имам купчинка със спомени...Даже не мога да ги запаля, за да ги почувствам отново...пак. Или поне топлината на изгарящите им споменски тела....

Е, имам си порочни мисли в изобилие...

Аз...Какво бях аз? Заместител на нея? Заместител на женска ласка? Момичето, което целуваш, защото е прекалено изпаднала, а и ти също? Или просто момичето, което те кара да вършиш глупости и да обърнеш внимание на детското в себе си? ...Или нещо повече? И мислиш ли за мен? Трудно ли ти е и на теб? Излъгана ли ще ме оставиш? Липсвам ли ти? А тя...Трудно ли ти е без нея?

НЕ МЕ ЛИ ЧУВАШ?!?!?! аз...

For a minute there I've lost myself...

Не съм в състояние...

Не ти ли е поне малко трудно да седиш до мен и да знаеш, че просто няма начин...Не, не трудно. Не ти ли е гузно, като виждаш в очите ми болка, като усещаш в движенията ми предсмъртна агония? Не виждаш ли, че съм готова? Готова, готова да ме смачкаш?

Оначи вечер устните ми крещяха на твоите....

Онази вечер тялото ми се молеше на твоето....

Онази вечер ръцете ми пиеха живот от твоите....

Онази вечер няма да се върне....

А само ако знаеш как искам....

For a minute there I've lost myself...

Иска ми се онзи миг да беше продължил вечно...