Любов?

Сега се подгответе за извършване на релаксация....

Да бе, казват, че било хубаво чувство....

А на мен какво ми донесе любовта?

това е отморяваща и успокояваща с процедура...

Нищо...няколко рани, много сълзи и цял чувал с недоверие...

заемете удобно положение

Виждаш някой....Общувате известно време....Започваш да вярваш...

легнете по гръб

...Дали не е прекалено рано да вярваш толкова сляпо?

съберете петите, отворете леко ходилата в страни

Не...ТИ си се вкопчил в надеждата и като слепец опипваш приятно оформените й форми....И вярваш, вярваш, просто за да можеш да кажеш, че вярваш в нещо...

приберете ръцете до тялото, леко свити в лактите

Докато след време не осъзнаеш, че е твърде късно, за да излезеш от омагьосания кръг на болката...

отпуснете ръцете, раменете и краката

Слушаш и изпълняваш покорно всичко, което ти се каже, само и само да не бъдеш изблъскан назад от кръга и да останеш сам в нищото...

затворете очи

И вече можеш да усетиш как се носиш по течението...Ден след ден....

съсредоточете вниманието в словото на лектора

Лъжа след лъжа и вече си толкова погълнат, че почваш да живееш в твой собствен свят, по-хубав, по-цветен, по-вълнуващ....

и повтаряйте на глас


Но знаеш, че не е истински....И крещиш...Никой не те чува. Ти, разбира се, продължаваш да крещиш....


аз съм спокоен

Не е вярно!

аз съм много спокоен

Не е вярно!

аз почивам

НЕ Е ВЯРНО!

аз почивам все повече и повече

или е вярно?....

аз почивам все по-дълбоко и по-дълбоко

И така, докато не забравиш напълно действителността....

моята нервна система се намира в дълбок лечебен покой

Чудиш се защо толкова дълго? Защото много по-тежко е падането, когато си вкусил от соковете на плодовете райски...Когато с устни си целувал ангели небесни.... Когато това е бил твоя живот, а изведнъж си прокуден от него...

спокойно е моето сърце

И принуден да живееш в реалността...Да гледаш от далеч как друг е заел мястото ти... Сега виждаш колко е било ужасно нали? Виждаш в каква заблуда си бил....

спокойно е моето дишане

Но сега друг глупак е там и държи ръката на изкушението и нереалността..... Тихичко и тайно въздишаш....

моите неприятни мисли се отдалечават от мен

Какъв късмет, че го осъзна преди да е станало прекалено късно! Какъв късмет, че успя да се откъснеш....Какъв късмет.... Не...

лятна умора се разлива по тялото ми

Каква болка....Колкото и да е бил ужасен, това е бил твоя живот...и ти си го искаш...Но не може....

желанието за движение изчезва...

Желанието за живот изчезва...и ти отново си никой....Просто никой...