да ...

Не знам какво стана ... В последната седмица от любител на хентай фимчета взех главната роля в най - извратеното и май че ми хареса ...

Важното е , че всичко свърши и сега съм обратно към реалността , слаба и обикновена , като всяка друга ...

И това , което ми остана е само спомена и малко синки между краката ... и неговия аромат ...

Настръхвам , поруменявам ... Спомена за усмивката му , която бегло виждам , прилепила устни към неговите ... Да , почти не я виждам , но я усещам ... Усещам я с тялото си , с устните си , със сърцето ...

И всяка вечер на раздяла ми иде да кажа "обичам те" .. Ама не , не го обичам , просто всичко е толкова хубаво , че ми се иска да продължи вечно ...

Ама какво се самозалъгвам ... Балзак си го е казал - " ... На тоя свят траят вечно само нещастията ... "

Не , не искам да чакам всичко да свърши ... искам да те прегърна и чрез тялото си да ти кажа колко безнадежно искам твоето ... Да разбереш , че до мен ти не означаваш нищо , само липсата ти ме събужда ... Искам да те няма , да те има и точно когато помисля , че си мой , да си тръгнеш ...

I ask you why ...

Незнам ... Не мога да мисля ...

Заспивам тругно и с писък се будя ... Сълзи текат от очите и всичко ме плаши ... Нека полегна в прегръдките ти , дай ми още миг спокойствие ... Нека една нощ спя спокойна , че си тук до мен , а после си тръгни без нищо да казваш , остави ме сама да потъна в липсата ...

Did you ever ask the sky not to cry no more , to fly no more ?

Ела , покажи ми , че съм всичко за теб , кажи , че ме обичаш , а после си тръгни , вземи сърцето , вземи душата , вземи устните ... Не ми оставяй нищо , нито знак , че ще се върнеш , нито обещание , нито целувка ...

Идвай , щом съм ти нужна и си отивай, щом ти омръзна ... Разбий сърцето ми и разпръсни парченцата над себе си ; позволи им да проникнат в кожата ти , а после бъди чужд ... Бъди с друга , целувай я и гледай мене ...

Did you ever ask the stars not to shine no more , to fly no more ?

Целувай устните ми от кашмир и с парченца лед ги ти надирай ... Играй с косите ми от восък и топи ги с изневяра ... Заспи , прегърнал парцаленото ми тяло и нека на сутринта се събудя сама с бутилка вино , сама с бутилка изветрели чувства ...

Did you ever think that we would still remain together for so long?

Искам да те почувствам в сърцето си , да те приютя в душата си , но не както приютявам всеки друг ... Искам да живееш в сърцето ми като безкрайна мъка , като нестихващ огън да гориш разума ми , да изнасилваш чувствата ми , да убиваш всичко по пътя ти ...

Is it what we wanted all along?
Is it what we wanted for so long?

Сега искам само да усетя устните ти до моите ... Другото е без значение ...