Thursday, October 11, 2007

goat i hate you

Това беше най неописуемото денонощие в живота й. След най-дългата нощ последва...Най-дългия ден.

Неговите думи я смазаха. Унищожиха всичко в нея и сега по пода на съзнанието й се търкаляха само няколко фаса и стъкла от счупени надежди.

-Ами да...

Гласът й трепереше. Издаде я.

-Добре ли си?

Той знаеше отговора. Просто беше длъжен да попита. Така беше нормално.

Тя не отговори. Просто се обърна и тръгна в друга посока...

След 2 часа се върна и обясни, че е трябвало да ходи до майка си защото нещо си...Той и без друго не я слушаше. Нямаше значение какво казва тя, той знаеше, че до сега е плакала и пила вино.

Малка и отчаяна - мислеше си той - жалка гледка. Да, жалка. Такива момичета са направо отблъскващи. Да, така е. Те просто не стават. А устните и...Тя е жалка. Да....

Той не можеше да разбере какво му се случва и защо. Не му харесваше, но знаеше, че няма как да го промени.

Тя стана и без нищо да каже се обърна и тръгна. Десет минути след нея стана и той.

-Знаех, че ще си тук.

Тя седеше на една пейка близо до езерото. Гласа му дори не й направи впечатление, защото в съзнанието й кънтеше само той.
Той протегна ръка и я погали.

-Какво има, нищо не се е случило.

Тя се извърна и като го видя до себе си, крайно реален, се стресна. Избърса сълзите си небрежно и се усмихна.

-Така е, прав си. За мен ти беше просто поредния, не те искам за нещо повече от приятел.

И двамата знаеха, че не е така.

-Наистина?

Тя се почувства смачкана в калта. Размазана, като малка мушица върху бяла дреха. Сега тя беше асфалта, а отгоре й минаваха стотици коли.
Не можеше така. Стана и тръгна.

-Изчакай.

Той хвана ръката й, дръпна я, обръщайки момичето към себе си, прегърна я и усети как трепери...Изтри тълзите и, проправяйки път на още много и просто я целуна...Нежно и кратко...

Кратко, защото тя се отдръпна.

-Не ти ли стига?

Тя вече плачеше на глас. Затича се, падна, продължи да хлипа, стана и продължи.

-Обичам те!

Тя се спъна отново. Обичам те? Тези думи...Не, той не ги бепе изрекъл. Не, тя не ги беше чула, халюцинираше отново.

Обърна се с лице към него и го изгледа стреснато...
Той дойде до нея и седно до нея, в калта.

Погледна я в очите, прегърна я и каза:

-Обичам те, като приятел.

No comments: