Някога случвало ли ти се е да незнаеш къде се намираш, да те боли всичко, да кашляш, да си с температура, с две думи - едвам да оцеляваш, и все пак мисълта за него да не ти излиза от главата? Защото при мен май е така, или е от грипа...Или от гнойната ангина, или от усложненията...Все едно, важното е,че сега има само едно голямо ТОЙ и просто някакви незначителни заобикалящи го неща...И някак си знам, че не искам да усетя допира му, защото само липсата му ме свестява...
И светът губи цветовете си, и слънцето спира да грее, и вятърът спира да се закача с маковете, и остава само той и само аз, и само ние двамата, и само едно голямо нищо с нас по средата...
А в главата ми плават розови облаци с формата на лицето му, в ушите ми вятъра ми шепне от негово име и знам, че има любов, знам, че той е някъде там, че ме чака и иска да е с мен, независимо от всичко, което ни пречи, знам, просто знам, оставете ме да знам! И със знанието ще преживея грипа :)
No comments:
Post a Comment