Око със леки сини нюанси по кожата около него...Остра болка в ребрата...Два счупени зъба...
...И една защитена гордост...
И без въпроси. Без досадното "Какво се случи?". И двамата знаеха и не бяха нужни думи...
- Изглеждам зле. Ще бъдеш ли с мен, дори да не съм какъвто бях преди?
Сълзи от благодарност в нейните очи. И лека усмивка се прокрадва по лицето и, а сълзите попиват в устните...
- По-красив си от всякога.
В нейните очи сега той беше друг. Нямаше нужда от повече доказателства за любовта му. Стигаха и белезите по тялото му.
- Знаеш ли, обичам те. Винаги съм те обичала, просто ми беше трудно да го кажа. Обичам всичко в теб, всяка грешка...Обичам счупените ти предни два зъба.
И той вече е по-спокоен. Заедно? Да. Заедно.
No comments:
Post a Comment