Слънцето ме гледа с детски наивна усмивка...Лъчите му играят си с косите ми и сплитат ги със снопи радост, а вятъра ме гали с топли длани. И небето закачливо ме прилъгва. И знам защои е всичко. И знам, че скоро ще свърши...Мое цветно детство, мое изпълнено със сълзи от щастие и радиация ежедневие...И колко неотценен минава всеки миг, колко радости пропускам...Не отценяваш нищо, преди да го загубиш