- Той така и не спря да те обича , но ти го знаеш , нали ?
Момчето седеше и я гледаше с обвинителен поглед. Компанията му не й беше особено приятна , но тя се принуждаваше да остане на масата от учтивост.
В главата й кипяха куп други мисли - за студа , който така и не беше дошъл , за новото й яке , какво щеше да си облече утре. Но най-вече - за новото момче. За нейното момче. За момчето , което нямаше търпение да види.
- Знам.
Тя беше лаконична , каквато винаги бе била със Стефан и приятелите му. Не си позволяваше да показва особени вълнения и емоции , защото в малкото пъти , когато го бе правила , бе се сблъсквала със стени от презрение и отчуждение. Иронията обаче беше в това , че тя никога не го беше обичала.
- Не си права да си толкова студена с него.
Кой беше той да й казва как е редно да се държи ? Не знаеше ли как я бе отхвърлил той ? Не знаеше ли колко много бе жертвала тя за да остане с него просто като приятел , когато чувстваше далеч по-силни чувства ?
Тя запали цигара и нервно започна да си играе с кутията. Въртеше я и я изпускаше , почти я смачкваше и пак започваше отначало. Погледа й бе безизразен , излъчваше единствено студенина и отвращение към момчето от другата страна на масата. Не я интересуваше какво мисли той. Вбесяваше я единствено факта , че си позволява да се намесва в личния й живот , въпреки че не беше запознат с всичко , което се беше случило.
- Той е минало.
Отново лаконична. Кратка , ясна , лишена от чувства - така я виждаше той в момента. Говореха за негов близък приятел , но всъщност тя беше далеч от темата. Дори не се интересуваше от това , което той искаше да й каже. Просто седеше , нито намръщена , нито усмихната , пушеше и дори не си правеше труда да го гледа в очите.
- Той още те обича. И ти го знаеш. Знам , че и ти го обичаш.
Тя не отговори. Не помръдна. Остана залепена за стола. Бе си заслужила прозвището Ледена кралица. Тя знаеше , че я наричат така , но не й пречеше. Дори и доставяше удоволствие да вижда в лицата им страх и някакво странно уважение към нея. Знаеше , че всички те се страхуваха от нея , знаеше , че я мислеха за крайно загадъчна и извратена. Знаеше , че смятаха перверзията , която излъчваше , за крайно отблъскваща , но и особено привлекателна.
- Знам , че го обичаш ! Знам ! Колкото и да не ти се вярва , аз те познавам и знам , че зад студенат фасада се крие малко уплашено момиче. Незнам защо се страхуваш да го покажеш.
Той вече повишаваше тон в опит да събуди у нея някаква емоция , някакво чувство. И успя. На лицето й се излегна ужасяващо саркастична усмивка. Усмивка , която го прегази и изплаши до смърт.
- Той е минало. Набийте си го в тъпите глави.
Той се стресна от решителността в очите й. Беше самоуверена , не се притесняваше , че той е два пъти по-силен от нея и са сами в стаята. Не се страхуваше , че той може да я нарани , защото знаеше , че макар да я превъзхожда физически , тя може да го премаже със спокойствието си. И това го изнервяше допълнително.
Света беше странен. Леснотата , с която постигаше целите си , направо я отегчаваше. Бе имала всичко , което искаше , без да се бори изобщо. Четеше мислите му без дори да го погледне в очите. Знаеше , че момчето срещу нея бе тук за да я убеди да се събере с приятеля му. Знаеше обаче и че тя го възбужда ужасно с непукизма си и той е готов да предаде дългогодишното прителство само за да усети леда по устните й.
- Мина толкова много време от както беше готова на всичко за него. Знам , че не си толкова студена , колкото изглеждаш. Просто знам , че умираш от желание пак да го видиш.
Лъжеше. Напипваше слепешком и търсеше сърцето й. Напразно.
На ум тя прехвърляше всичко , за което се бе борила. Нещата , на които бе отделила повече от месец , бяха тези , които наистина си заслужаваха. А те се брояха на пръстите на едната й ръка.
Новия , новия беше различен. Цели три месеца тя се мъчеше да го получи. Знаеше , че щом го получи ще й омръзне. Знаеше , че щеше да го захвърли в някой ъгъл на живота си и никога повече да не се върне към него.
В живота й всичко ставаше по план. Ставаше по едно и също време , отделяше точно преценено време на избирането на дрехи , на къпането и гримирането. Имаше точно разграфено време на изпълняване на желания. Дори закъсняваше по график.
Но това момче съсипа плановете й. Не й омръзна , напротив - с всеки следващ ден той палеше нови и нови емоции в нея. Беше скапал всяка малка дълго планирана подробност в схемата и за живота й и сега не знаеше какво да прави. Обикновено би отделила малко от времето за сън за да създаде нов план за действие , но сега не можеше. Не можеше да контролира живота си. Нямаше власт дори над следващите няколко секунди. И й харесваше. Хауса , който новото момче бе вкарало в живота й невероятно много я възбуждаше. Караше сетивата й да се изострят. Чувствата й се блъскаха като куци помияри в тъмното. Но й харесваше.
Тогава й просветна - беше време да сложи край на нормите , които сама си бе наложила. Нямаше нужда вече да се прави на вежлива и студена.
- Ти плащаш сметката.
Усмихна се съвсем сърдечно , облече якето си и излезе. Слезе по стълбите , отвори тежката метална врата и се озова на улицата. Вдиша дълбоко мръсния въздух и усети свободата - нещо , от което сама се бе лишила преди много години. Усети биенето на собственото й сърце и с облекчение прегърна неизвестното.
Имаше право да обича втори път. И щеше да се възползва.
Thursday, November 19, 2009
Saturday, November 07, 2009
Не изтрих блога. Но ти знаеше , че няма да го направя , нали ?
Ще продължа да пиша , за да знаеш , че твоята някогашна изгора още е жива и здрава и се развива нормално.
Искам специално ти и останалите от жалкото ти обкръжение да знаете , че най-накрая успяхте да ме засегнете и , противно на всички очаквания , имам сърце :)
След като всичките ми тайни бяха разкрити , останах гола. Но останала веднъж гола , осъзнах , че нямам нужда от дрехи.
Благодаря , за всяка тайна , която ТОЙ сподели с пълните непознати. В случай , че е пропуснал нещо да каже , ще ви състава списък , който може да си разпечатате , за да не си давате друда да помните всичко. Не ми благодарете.
Мога да продължа списъка до безкрайност , но едва ли има смисъл. Вече имате достатъчно причини да ме отритнете от църквата , да ме пратите в изгнание , да ми биете шута или там както искате го наречете.
Най- важното , котето пропуснах да спомена е , че :
Ще продължа да пиша , за да знаеш , че твоята някогашна изгора още е жива и здрава и се развива нормално.
Искам специално ти и останалите от жалкото ти обкръжение да знаете , че най-накрая успяхте да ме засегнете и , противно на всички очаквания , имам сърце :)
След като всичките ми тайни бяха разкрити , останах гола. Но останала веднъж гола , осъзнах , че нямам нужда от дрехи.
Благодаря , за всяка тайна , която ТОЙ сподели с пълните непознати. В случай , че е пропуснал нещо да каже , ще ви състава списък , който може да си разпечатате , за да не си давате друда да помните всичко. Не ми благодарете.
- Имам парафилия - Състояние при което сексуалната личност/сексуалните предпочитания са изменени към странни, необичайни вариации. Краси ще ти обясни какви точно ;
- Създадох блога , защото някои неща бяха твърде тежки , за да ти ги кажа лично. Винаги пишех в него за себе си в 3то лице , оставяйки си вратичка да излъжа , че не става въпрос за мене.
- Белега на задника ми не е от Краси , каквато е всеобщата заблуда , просто когато бях малка седнах на игла за плетене ;
- Винаги спя гола , сутрин изизам отново гола на балкона за да посрещна слънцето , независимо каква е температурата или това дали има слънце ;
- Пея на небето за да спре да вали ;
- Нападали са ме три пъти ;
- Изнасилвана съм два пъти , нито веднъж от случаен нападател. От кой ? Погледни човека до себе си и ще се сетиш ;
- Имам черен печат в паспорта си и никога не мога да стъпя в Македония ;
- Понякога плача без повод и единственото , което ме успокоява е секса ;
- Имам фобия от стълбища ;
- Когато бях 6ти клас целунах момиче , въпреки че хомосексуализма ме отвращава ;
- Не харесвам рози. Твърде изискани са. Обожавам макове ;
- Звездата на гърба ми има десет лъча. Петте лъча на голямата звезда отговарят на пет човека с особено важно значение за мен , а тези на малката - на пет неща , с които всеки от тези хора ме е наранявал. Убедена съм , че той вече ви е разказал какво точно имам в предвид ;
- Имала съм сексуална фантазия с цветнокож /АНАТЕМА ЗА МЕНЕ/ ;
Мога да продължа списъка до безкрайност , но едва ли има смисъл. Вече имате достатъчно причини да ме отритнете от църквата , да ме пратите в изгнание , да ми биете шута или там както искате го наречете.
Най- важното , котето пропуснах да спомена е , че :
Изобщо , ама изобщо не ми пука какво мислите :)
Thursday, November 05, 2009
Убивах наред всички сезони
и през техните трупове
изяла пътя те гоних.
Разрушавах живота си до голи основи
и отново се изгражах в теб , твоя.
Защо не вдигнеш шибания гсм и не ме довършиш ?
Или трябва всичко да бъде сън и без вина да си тръгнеш ?
Аре , продай ми една последна нощ в пияна градска лудост.
Давай , издери ме и пак ме залепи с ръце от нежна грубост.
Направи ме. Моля те , измисли ме.
Искаш ли да се разкараме от тоя бар ?
Какво ще кажеш просто за улицата ?
Не ми казвай , че не чуваш как диша!
Не , не ми казвай , че да ходим по колите е детско и излишно.
Става ли ? Кажи ми , става ли ти ?
Бий ми една доза живот преди да е започнало зверското УТРЕ.
Утре ще бъдем зверски реални.
Сега сме ние. Това е като истински секс , а не жалки чикии -
житейски , кратки , банални.
Кажи ми , не ти ли харесва ?
С кой друг ще плачеш , докато го правиш ?
Просто давай. Руши. Разпечатвай ме.
Аз съм бандеролът на твоя живот.
Ти си прерязани вени , изтекли в любов.
Ето за това ти говорех - готино е да си дъно.
Готино е да се дъниш. Буден да сънуваш. А не в спомени да се отъркваш.
Сега сме мръсни и цигарени , и залезни ,
а дом са ни хотелите и живите подлези.
Да , ето за това ти говорех. Да ебеш майката на тоя свят.
И сестра му. И изобщо.
Да, за това ти говорех , и знаех:
това беше последната целувка ПО ЧЕЛОТО от тоя живот
... преди голямото генерално ЧУКАНЕ ...
и през техните трупове
изяла пътя те гоних.
Разрушавах живота си до голи основи
и отново се изгражах в теб , твоя.
Защо не вдигнеш шибания гсм и не ме довършиш ?
Или трябва всичко да бъде сън и без вина да си тръгнеш ?
Аре , продай ми една последна нощ в пияна градска лудост.
Давай , издери ме и пак ме залепи с ръце от нежна грубост.
Направи ме. Моля те , измисли ме.
Искаш ли да се разкараме от тоя бар ?
Какво ще кажеш просто за улицата ?
Не ми казвай , че не чуваш как диша!
Не , не ми казвай , че да ходим по колите е детско и излишно.
Става ли ? Кажи ми , става ли ти ?
Бий ми една доза живот преди да е започнало зверското УТРЕ.
Утре ще бъдем зверски реални.
Сега сме ние. Това е като истински секс , а не жалки чикии -
житейски , кратки , банални.
Кажи ми , не ти ли харесва ?
С кой друг ще плачеш , докато го правиш ?
Просто давай. Руши. Разпечатвай ме.
Аз съм бандеролът на твоя живот.
Ти си прерязани вени , изтекли в любов.
Ето за това ти говорех - готино е да си дъно.
Готино е да се дъниш. Буден да сънуваш. А не в спомени да се отъркваш.
Сега сме мръсни и цигарени , и залезни ,
а дом са ни хотелите и живите подлези.
Да , ето за това ти говорех. Да ебеш майката на тоя свят.
И сестра му. И изобщо.
Да, за това ти говорех , и знаех:
това беше последната целувка ПО ЧЕЛОТО от тоя живот
... преди голямото генерално ЧУКАНЕ ...
Tuesday, November 03, 2009
Снега винаги ще ми напомня на теб.
Побиват ме тръпки. Не мога да те забравя. Защото всичко ми напомня на теб.
Обичам те. Няма да ти го кажа , защото нямам право да ти давам напразни надежди. Всичко свърши и глупавите ми чувства нямат никакво значение.
Въпреки това ми се ще да знаеш , че те сънувам всяка нощ , че те обичам както преди , че още помня сините ти очи и гласа ти , и устните ти , и сладките обръщения , и всичко останало. И никога няма да ги забравя. Обичам те , ще те обичам винаги , но просто ... Просто всичко свърши.
Незнам какво изпитвам към него. Не знам дали го обичам. Не знам дали мога пак да обичам. След като вече съм обичала теб , света никога няма да е същия.
Един ден ще съжалявам , че не съм се събрала с теб. Един ден ще те моля за още един шанс , но ти ще си разбрал , че не го заслужавам и няма да ми го дадеш. Един ден ще осъзная , че ти си бил най-хубавото нещо в моя живот , но този един ден ще е прекалено късно.
Искам да знаеш , че въпреки всичко което взаимно сме си причинили , не бих променила нито една секунда от връзката ни. Искам да знаеш , че за мен винаги ще си останеш моето електрическо-плюшено-тигрово бебе-прасе-папкатор.
Сбогом.
Побиват ме тръпки. Не мога да те забравя. Защото всичко ми напомня на теб.
Обичам те. Няма да ти го кажа , защото нямам право да ти давам напразни надежди. Всичко свърши и глупавите ми чувства нямат никакво значение.
Въпреки това ми се ще да знаеш , че те сънувам всяка нощ , че те обичам както преди , че още помня сините ти очи и гласа ти , и устните ти , и сладките обръщения , и всичко останало. И никога няма да ги забравя. Обичам те , ще те обичам винаги , но просто ... Просто всичко свърши.
Незнам какво изпитвам към него. Не знам дали го обичам. Не знам дали мога пак да обичам. След като вече съм обичала теб , света никога няма да е същия.
Един ден ще съжалявам , че не съм се събрала с теб. Един ден ще те моля за още един шанс , но ти ще си разбрал , че не го заслужавам и няма да ми го дадеш. Един ден ще осъзная , че ти си бил най-хубавото нещо в моя живот , но този един ден ще е прекалено късно.
Искам да знаеш , че въпреки всичко което взаимно сме си причинили , не бих променила нито една секунда от връзката ни. Искам да знаеш , че за мен винаги ще си останеш моето електрическо-плюшено-тигрово бебе-прасе-папкатор.
Сбогом.
Subscribe to:
Posts (Atom)