Thursday, November 19, 2009

Goat

- Той така и не спря да те обича , но ти го знаеш , нали ?

Момчето седеше и я гледаше с обвинителен поглед. Компанията му не й беше особено приятна , но тя се принуждаваше да остане на масата от учтивост.
В главата й кипяха куп други мисли - за студа , който така и не беше дошъл , за новото й яке , какво щеше да си облече утре. Но най-вече - за новото момче. За нейното момче. За момчето , което нямаше търпение да види.

- Знам.

Тя беше лаконична , каквато винаги бе била със Стефан и приятелите му. Не си позволяваше да показва особени вълнения и емоции , защото в малкото пъти , когато го бе правила , бе се сблъсквала със стени от презрение и отчуждение. Иронията обаче беше в това , че тя никога не го беше обичала.

- Не си права да си толкова студена с него.

Кой беше той да й казва как е редно да се държи ? Не знаеше ли как я бе отхвърлил той ? Не знаеше ли колко много бе жертвала тя за да остане с него просто като приятел , когато чувстваше далеч по-силни чувства ?
Тя запали цигара и нервно започна да си играе с кутията. Въртеше я и я изпускаше , почти я смачкваше и пак започваше отначало. Погледа й бе безизразен , излъчваше единствено студенина и отвращение към момчето от другата страна на масата. Не я интересуваше какво мисли той. Вбесяваше я единствено факта , че си позволява да се намесва в личния й живот , въпреки че не беше запознат с всичко , което се беше случило.

- Той е минало.

Отново лаконична. Кратка , ясна , лишена от чувства - така я виждаше той в момента. Говореха за негов близък приятел , но всъщност тя беше далеч от темата. Дори не се интересуваше от това , което той искаше да й каже. Просто седеше , нито намръщена , нито усмихната , пушеше и дори не си правеше труда да го гледа в очите.

- Той още те обича. И ти го знаеш. Знам , че и ти го обичаш.

Тя не отговори. Не помръдна. Остана залепена за стола. Бе си заслужила прозвището Ледена кралица. Тя знаеше , че я наричат така , но не й пречеше. Дори и доставяше удоволствие да вижда в лицата им страх и някакво странно уважение към нея. Знаеше , че всички те се страхуваха от нея , знаеше , че я мислеха за крайно загадъчна и извратена. Знаеше , че смятаха перверзията , която излъчваше , за крайно отблъскваща , но и особено привлекателна.

- Знам , че го обичаш ! Знам ! Колкото и да не ти се вярва , аз те познавам и знам , че зад студенат фасада се крие малко уплашено момиче. Незнам защо се страхуваш да го покажеш.

Той вече повишаваше тон в опит да събуди у нея някаква емоция , някакво чувство. И успя. На лицето й се излегна ужасяващо саркастична усмивка. Усмивка , която го прегази и изплаши до смърт.

- Той е минало. Набийте  си го в тъпите глави.

Той се стресна от решителността в очите й. Беше самоуверена ,  не се притесняваше , че той е два пъти по-силен от нея и са сами в стаята. Не се страхуваше , че той може да я нарани , защото знаеше , че макар да я превъзхожда физически , тя може да го премаже със спокойствието си. И това го изнервяше допълнително.
Света беше странен. Леснотата , с която постигаше целите си , направо я отегчаваше. Бе имала всичко , което искаше , без да се бори изобщо. Четеше мислите му без дори да го погледне в очите. Знаеше , че момчето срещу нея бе тук за да я убеди да се събере с приятеля му. Знаеше обаче и че тя го възбужда ужасно с непукизма си и той е готов да предаде дългогодишното прителство само за да усети леда по устните й.

- Мина толкова много време от както беше готова на всичко за него. Знам , че не си толкова студена , колкото изглеждаш. Просто знам , че умираш от желание пак да го видиш.

Лъжеше. Напипваше слепешком  и търсеше сърцето й. Напразно.
На ум тя прехвърляше всичко , за което се бе борила. Нещата , на които бе отделила повече от месец , бяха тези , които наистина си заслужаваха. А те се брояха на пръстите на едната й ръка.
Новия , новия беше различен. Цели три месеца тя се мъчеше да го получи. Знаеше , че щом го получи ще й омръзне. Знаеше , че щеше да го захвърли в някой ъгъл на живота  си и никога повече да не се върне към него.
В живота й всичко ставаше по план. Ставаше по едно и също време , отделяше точно преценено време на избирането на дрехи , на къпането и гримирането. Имаше точно разграфено време на изпълняване на желания. Дори закъсняваше по график.
Но това момче съсипа плановете й. Не й омръзна , напротив - с всеки следващ ден той палеше нови и нови емоции в нея. Беше скапал всяка малка дълго планирана подробност в схемата и за живота й и сега не знаеше какво да прави. Обикновено би отделила малко от времето за сън за да създаде нов план за действие , но сега не можеше. Не можеше да контролира живота си. Нямаше власт дори над следващите няколко секунди. И й харесваше. Хауса , който новото момче бе вкарало в живота й невероятно много я възбуждаше. Караше сетивата й да се изострят. Чувствата й се блъскаха като куци помияри в тъмното. Но й харесваше.

Тогава й просветна - беше време да сложи край на нормите , които сама си бе наложила. Нямаше нужда вече да се прави на вежлива и студена.

- Ти плащаш сметката.

Усмихна се съвсем сърдечно , облече якето си и излезе. Слезе по стълбите , отвори тежката метална врата и се озова на улицата. Вдиша дълбоко мръсния въздух и усети свободата - нещо , от което сама се бе лишила преди много години. Усети биенето на собственото й сърце и с облекчение прегърна неизвестното.

Имаше право да обича втори път. И щеше да се възползва.

No comments: