Снега винаги ще ми напомня на теб.
Побиват ме тръпки. Не мога да те забравя. Защото всичко ми напомня на теб.
Обичам те. Няма да ти го кажа , защото нямам право да ти давам напразни надежди. Всичко свърши и глупавите ми чувства нямат никакво значение.
Въпреки това ми се ще да знаеш , че те сънувам всяка нощ , че те обичам както преди , че още помня сините ти очи и гласа ти , и устните ти , и сладките обръщения , и всичко останало. И никога няма да ги забравя. Обичам те , ще те обичам винаги , но просто ... Просто всичко свърши.
Незнам какво изпитвам към него. Не знам дали го обичам. Не знам дали мога пак да обичам. След като вече съм обичала теб , света никога няма да е същия.
Един ден ще съжалявам , че не съм се събрала с теб. Един ден ще те моля за още един шанс , но ти ще си разбрал , че не го заслужавам и няма да ми го дадеш. Един ден ще осъзная , че ти си бил най-хубавото нещо в моя живот , но този един ден ще е прекалено късно.
Искам да знаеш , че въпреки всичко което взаимно сме си причинили , не бих променила нито една секунда от връзката ни. Искам да знаеш , че за мен винаги ще си останеш моето електрическо-плюшено-тигрово бебе-прасе-папкатор.
Сбогом.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment