писмо до теб

Знам , че само ти четеш блога ми. Защото само ти знаеш за него. За това няма да адресирам посланието си , няма дори да спомена името ти.

Уж създадох блога , за да мога да ти споделям нещата , които нямам сила да кажа по една или друга причина. Разбрахме се никога да не обсъждаме написаното тук , нали ? Не мисля , че вече имаме нужда от него. Не мисля , че някога пак ще ти споделям.

Мога да ти кажа всичко това на живо , защото , въпреки че съм емоционално лабилна , както ти обичаш да споменаваш , съм достатъчно силна да те погледна в очите и да ти кажа истината. Но ще ти отговоря по жалкия начин , който сам избра. А после ? После ще изтрия блога и всички тези компроментиращи истини ще останат самоо в главата ти.

Отдавна знаех за всичко това. Можеш да умееш да прикриваш емоциите си , но аз те познавам по добре от всеки друг и не можеш да скриеш нищо от мен.

Ти си най-добрия приятел на света. Или поне беше. Вече не си. Вече не фигурираш в живота ми. За мен си просто нейното гадже. Защо ? Защото си копеле. Защото съм заставала зад теб толкова пъти , а ти изчезваш всеки път , когато имам нужда от тебе. Защото ме предаваш всеки път , защото не вярваш в мен , защото ме прецакваш при всяка удобна възможност , защото си играеш с чувствата на човек , на който държа. И най вече защото си ужасен лицемер и толкова време си лъгал за чувствата ти.

Така че следващия път като решиш да направиш подобно признание си представи как седя само по прашки в кухнята ми /както не веднъж си ме виждал/ и те гледам с онзи поглед /който много добре познаваш/. Представи си устните ми докато ти казвам :

МАЙНАТА ТИ !!!