откровение

"   Тя ми каза да пазя тайна. И аз изпълних молбата й. Не казах на никой. Никога.

Не казах колко много я обичам. Дори на нея.

А я обичах. Безусловно. Неудържимо. Диво. Обичах я повече от себе си.

Но тя никога не разбра.

В очите й виждах себе си. Мечтаех , наадявах се , исках един ден тя да види същото в мен.

Още помня първата ни целувка. Помня я все едно беше вчера. Но тя беше студена , безчувствена. Онази вечер преди пет години разбрах че тя ще е единствената.

Но тя не искаше и да знае за чувствата ми. Станахме приятели , защото това бе единствения начин да я задържа до себе си. Гледах я как страда заради момчета , които не я заслужаваха. Наблюдавах отблизо грешките , които правеше. Обичах момчетата които тя обичаше. Спасявах я , когато той я пребиваше. Водех я в болница , взимах я оттам , превързвах раните и прикривах синините й. Въпреки че знаех , че за нея никога няма да съм нещо повече от приятел.

Годините минаваха , а аз никога не събрах смелост да й призная , че когато й казвам "обичам те", това не е просто приятелска обич. Бях най-добрия й приятел , подкрепях я , помагах й.

Беше 25 октомври , 4 часа следобед. Позвъних на вратата й , а тя отвори полугола и разплакана. Беше толкова красива. Хвърли се на врата ми и ми разказа за чувствата й към поредното момче. Второто момче в живота й , към което изпитваше такива чувства. А аз просто седях и я гледах. Лицето й беше бледо , косата рошава. Зърната й бяха настръхнали и аз ясно виждах очертанията им върху тениската. Леко трепереше, но не беше от студа.

Възхищавах й се. Беше силна , борбена , безсрамна пред хората. Но когато оставахме на саме , тогава тя бе наистина истинска. Беше малка. Не знаеше какво да прави , изчервяваше се от срам. Беше съвършена. Луда. Извратена. Нимфоманка.  Нуждаеше се от закрила , въпреки че се срамуваше да признае , че не може да се справи сама.

Аз бях намерил момиче , точно нейно копие , имитиращо държанието й , дишането й , чувствата й. Но тя никога нямаше да бъде нея. Никога нямаше да бъде най-прекрасното нещо на света.  Но аз щях да я обичам , защото въпреки че беше просто глупав двойник , тя напомняше по всичко на теб.    "





Ти си в банята , а аз съм сам на лаптопа ти. Никога няма да имам смелост да ти кажа всичко това. Знам , че няма да го видиш сега , но когато се прибереш довечера и седиш сама , пушиш и се отдаваш на летаргията си , ще четеш кво пише в блога ти и ще видиш това. Виждаш ли колко добре те познавам ? Познавам стила ти , начина ти на писане. Мога да те позная из между хиляда други. Защото ти си единствената. Обичам те. Исках само да го знаеш.