Стефан

Часът беше 12.33 през нощта. Една студена октомврийска нощ , без звезди по небето.

Тя спеше вече от няколко часа , но лая на кучето й я бе събудил. Отвори сънливи очи и стана. Знаеше , че то чака тя да го разходи , за това взе повода му и без нищо да каже отвори вратата и повика асансьора. Кучето , сякаш прочело мислите й я последва , вече притихнало , разбрало , че макар и изправена , тя още спи.

Когато излезна от блока хладния вятър сякаш я зашлеви. Бързо се разсъни , нервно се заоглежда наоколо. Живееше в опасен квартал и разходките по това време на денонощието не бяха от най-безопасните.

Тя гледаше как кучето тича около нея щастливо. Не знаеше колко време бе минало ,  но животното само щеше да й подскаже кога е време да се качват. Между двамата имаше необикновена връзка и не им трябваха думи , за да се разбират.

Момичето погледна небето. То обаче се бе скрило зад куп облаци и изглеждаше студено и навъсено. Липсваше й лятото. Липсваха й песните на птиците , които толкова мразеше , липсваше й топлия вятър , липсваше й морето , липсваха й късите панталонки , безгрижните дни ,  безсънните вечери , количествата погълнати наркотици , неизпитите бири , задушаващите прегръдки на майка й , припадъците на нервна почва , успокоителните , часовете прекарани в болници ....

Тя изпищя ужасено . Някой я беше хванал за рамото и тя умираше от ужас. Представяше си ужасните неща , които щяха да й се случат ....

Нечия ръка се прилепи към устните й и заглуши писъка. Сълзи се застичаха по бузите й , а от слушалките в ушите й звучеше "That's the sound of yourself dieing". Една от слушалките се изхлузи от ухото й и в този момент тя осъзна , че не чува лая на кучето. Това не бе обичайно , то не би я оставило. Тя забрави за страха за себе си , притесни  се за любимото си създание , за най-добрия си приятел. Понечи да посегне на нападателя си , но осъзна , че той бе хванал здраво ръцете й с една ръка и тя не можеше и да помръдне.

"Успокой се , няма да те нараня"

Гласът беше притеснен , очудващо познат , това я успокояваше до някаква степен , но мисълта за кучето не й излизаше от главата.

"Ще те пусна , само не викай"

Тя поклати нервно глава , но веднага щом усети хватката около ръцете й да се отпуска скочи и извади ножа от чантата си. Обърна се към нападателя си , с ясното съзнание , че не би могла да му направи нищо , но с отчаяна надежда да защити животинчето си. Тогава видя познатото лице - лицето на момче , по-страшно от мисълта за смъртта. Лицето на момче , което всеки път щом решеше , че е забравила , изплуваше , за да й покаже , че не е възможно да го изтрие от ума си.

Махай се.

Тя беше сериозна , гласът й звучеше уверен и студен .

Не.

Но той знаеше , че това е само фасада. Той знаеше , че тя винаги ще се разтича при вида му.

Той се приближи до нея , хвана я с една ръка през кръста , а с другата за китката на ръката с ножа. Доближи лицето си до нейното и застина в това положение. Вперил поглед в нея , страстен , силен , доминиращ. Поглед , който тя бе виждала единствено когато правеха секс. Тя изгаряше. Кожата й се нуждеше от неговата , абстинираше за грубото му докосване. Не можеше да мисли , можеше само да се отдаде на момчето с жълтата шапка.

Най накрая той я целуна. Не както преди. Не плахо и за кратко , не само по устните. Целуна я страстно , толкова страстно , че тя изпусна ножа и уви ръце около врата му. Той хвана краката й и я накара да обгърне таза му с тях. Облегна гърба й на стената на блока и разкопча якето й. Болеше я , но от това идваше възбудата. Усещаше го. Той бе не по-малко възбуден от нея.

Беше различно. Нямаше думи. Нямаше чувства. Нямаше въпроси. Бяха само двамата в целия свят , дори студената октомврийска вечер я нямаше.

Якето й се свлече на земята , а той прокара ръка под блузата й. Станала излишна , тя също бе захвърлена на земята. Ноктите на полуголото момиче се впиха в гърба му и раздираха кожата му и рисуваха цветя от кръв по бялата му тениска.

Бяха само той и тя , сами някъде в безвремието , а неговото "обичам те" остана да виси , глухо и самотно в нищото.

Пусни ме!

Тя крещеше. Удари му шамар , отпусна краката си и се свлече от него , както преди секунди , а може би минути бе паднало якето от раменете й.

Надживях този етап , не те искам в живота си.

Тя за първи път вярваше , когато казваше тези думи. Погледна го сурово , събра дрехите си от земята , вдигна каишката на кучето , което тичаше към нея , сякаш изчакало най-подходящия момент. Отключи входната врата и се качи в апартамента си без да се сбогува с момчето.

Искаше отчаяно да сподели с някой какво се бе случило , но не намираше думите. Страхуваше се , че ако разкаже за срещата , тя ще се обезличи. Погледна към вратата на стаята си. До нея се мъдреше стикер на Goat.

Тя се усмихна задоволствено. Най накрая , след три години , тя имаше сила да отлепи стикера и да го изхвърли.