Мрачното януарско утро.
Студения зимен вятър , блъскащ по прозорците.
Сълзите по бузите ми.
И очите на момчето , което все повече усещам , че губя.

Иска ми се да ти споделя всичко това. Иска ми се просто да ме преърнеш.

"Спокойно , пеперудке , всичко ще мине"

Липсва ми да го чувам. Липсваш ми ти. Надявам се още да четеш блога ми , защото тези неща никога няма да ти кажа на живо. Не съм достатъчно силна да ти призная , че дните са много по-дълги без теб.

Прави се , че не си видял нищо. Не ми казвай нищо на живо , защото много оплеска нещата и не искам пак да се връщам към всичко. А може би искам. Незнам. Нищо не казвай. Кажи само "Здравей , пеперудке" и всичко ще бъде наред :)