До теб.

Скъпи Краси ,


Има много неща , които искам да ти кажа , но няма по една или друга причина. Например заради нея.

Мина много време. Ужасно , отвратително много време откакто те видях за последен път. Истината е , че не мисля че ми липсваш. Това не значи , че не се сещам за теб.
Всъщност сещам се за теб всеки път като гледам Стъклен дом. И понякога ми липсваш.

Искам да знаеш ...

Не, всъщност не искам да знаеш нищо. Имам нужда да го напиша , защото няма на кой да го кажа , а се страхувам , че ако го запазя за себе си , то просто ще избледнее и изчезне. Точно както изчезнаха чувствата ми към теб.
Та така ...
Искам да помня винаги , че ти беше първата ми истинска любов и Бог ми е свидетел - наистина те обичах до лудост. Не мога да кажа със сигуност точно кога спрях.
Не съжалявам за нищо през връзката ни. Може би би трябвало да съжалявам за Пешо , за Мони , за Дидо и така на татък и за това че те нараних най-вече , но това беше нашата връзка и нашия начин да сме заедно.
Съжалявам единствено , че не сложих край , когато усетих , че всичко е свършило. А аз го усетих. Може би тогава нямаше да те нараня толкова. И нямаше да има Пешо , Мони и Дидо. Може би , само може би тогава щеше да можеш да ме погледнеш без омраза.

Бих искала да ти кажа , че знам , че не ме мразиш. Че знам , че това е просто защитна реакция. Че това е по-лесно , отколкото да признаеш че още ме обичаш. И се надявам поне малко да си щастлив с нея.

Скъпи Краси ,


Има много неща , които искам да ти кажа , но по една или друга причина няма. Например заради нея. Но в действителност заради мен и теб , защото знам , че едва ли бихме преживяли да го признаем.

Искам да ти благодаря , макар и само пред себе си , че ми даде първата любов , че ме направи такава , каквато съм , че ми помогна да еволюирам , че ме остави да си тръгна.
Благодаря ти най-вече за това , че ме научи да обичам.
Благодаря !