Искам да запомня всичко. Но не мога. Всеки момент на прекрасното детство , което имах , макар да не го осъзнавах.

Първите спомени са очудващо ясни. Плажа , пясъчните замъци и усмихнатите лица на родителите ми и приятелите им. И момента , в който се обръщам , а тях ги няма и аз съм изгубена.
Следва лампата , която гледа дали си ям яденето , надничаща през прозореца на стола на МВР станция. Безкрайния рев , по скоро от инат , отколкото поради някаква друга причина. И пропития с любов шамар на баща ми...
Стражари и апаши на морето с другите деца , а и Кирил , Мария и Михаела , с които плувам в басейна в Китен , и които в последствие ще изиграят ужасяваща роля в живота ми.
Детската градина , Калин , повърнал моркови в мивката в тоалетната и първия мръсен виц , който научавам. От Митко , естествено.
После и другата детска градина , онази от другата страна на булеварда. Играем с мама на гоненица , а аз падам и си удрям крака. Има кръв. После Лейди Мариана болезнено отлепя бялото чорапче с дантелка по краищата.
Митко , който единствен от групата може сам да си връзва връзките. Бягаме от детската градина , мразим я , но няма къде да отидем. Ужасените ни родители ни намират при цигането Асен.
После пиесата "Сливи за смет" и главната ми роля. И Митко , който крещи "СЛИВИ ЗА СМЕЕЕЕТ" зад блока така че всички да го чуят. А след това и ревюто на анцузи.
Руслан от 8мия етаж.

Ужасяващата гледка на татко , биещ се с Кирил на стълбите в блока.
Преместването в Изгрев , свързано с едни от най-хубавите спомени. Вики и Теди , а и Рафи и игрите на "Грозни като смъртта" с Еме и Ванда.
После се целим с момчетата със стрелички , изстрелвани от металните тръбичи.
Упражненията по пластичност и цигански колела , безкрайните часове , прекарани на нашата джанка , и черницата , пазена от Мелинда.
Следват игрите на "Хари Потър" , а после - "Властелина на пръстените" и елфическия език.
Пътеката на нещастието и тринайсет призрака.
Хера , която изяде едно пиленце , а аз й се разсърдих.
Гари , който завинаги остава с мен.

Училището , зловещо и неприветливо. Ники , който замина за Канада. И ежедневния тормоз. Часове наред молитви да ме преместят в друго училище и желанието никога да не се отделям от мама. Самотата , която изпитвам , когато не съм с нея и заместването й с учителките. Настойчивите молби да ме вземат по-рано от училище.
После Цвета - пчелата майка. И Габи , и Лора , и Никол - гръмналата микровълнова.

И после още веднъж преместване , обратно в Разсадника. Часове, прекарани в плач , и такива , прекарани в пътуване обратно към Изгрев.
Райската градина.

Преместване в Люлин , в 6ти клас и прещипания пръст с вратата на колата. Страхът на Гари , а после кастрацията.
Тук вече съм метълка , значително надебеляла и пълен аутсайдер. Мечти за първата целувка с език.
Сашко , досаден и ексцентричен , и Бубето , болимичката. Пандата Рамзи.

Чатът в Дир.бг , Нора и Любо Мадвин.
Емо , с лицето-шницел и първата целувка с вкус на вафла от 20.

Ужасяващите проблеми на седми клас. Охридското езеро. Новото училище , 7мо и самотата му.
Още едно ново училище - 96то. Боян, Колев , Марио и Калоян.

Изпитите след седми клас и обзелия ме ужас. Щастието , че съм приета във френската.

Секса.

И самата Френска - чужда и плашеща. В началото изглежда , че ще си намеря мястото там , но това е само в началото. Милена и Борислава.
Николай и Димитър. Тошко Скорпиона.

Стела и дръм н бейса. Първото парти в блек бокс. Джулай морнинг в Южния парк след поредното парти в Блек Бокс.
Лято , отдадено на алкохол и разврат. Многото излишни килограми и отрязаната ми коса.
Стефан Гоат.

Зелените единици. Момчето с болезнено сините очи и приятеля му. Смях и тръпка. Секса.
Бавното потъване в болезнено сините очи , първата истинска любов. Глухото "ловим те" , означаващо повече от всичко на света.
Скандалите с родителите. Партитата. Джам. Бонбон. Пак джам. Люси , Кико и Слай. Чадел.
И после идването на проблемите с момчето , с единствени по рода си сини очи. Пешо. После морето със Стефан , Кико , Станчо и Иво.
Паузата. И Ганчер , пропил последните ми нощи на петнадесетгодишна с трудни сълзи и дълбоки , изпълнени с копнеж въздишки. 16тия ми рожден ден , и ето го пак , руснака , тайнствения , недостижимия.
Самолета му , пристигащ на летището , само за да отлети отново след седмица. Първата нощ , когато съм друга , отново девствена , отдаваща се на непознатия вкус на кожата му.
Паниката , заплашваща да раздере гърлото ми , докато гледам как самолета му заминава , а с него и всичко хубаво , което ми е донесъл.
Безбройните сълзи от щастие в очакване да кацне на Софийското летище , и в пъти повече изплакани при отлитанията.
Краят.
Ганчер.
Обратно при момчето с болезнено сините очи. Дива страст , купища проблеми.
Кръвта , шуртяща от счупения ми нос.
Новата учебна година. Мони. Пак проблеми. И края в средата на пролетта.
Новите приятели , рожденния ден на Чонси и новото момче , приличащо на Ганчер. Тръпките и разговорите по скайп.
Кътина , Полина , ужасът и Светльо.
Завръщането в София , само за да разбера какво наистина е ужас. Краси и Поли. Депресията и пак Пешо.
Снимките с Джави , а после се събираме отново , само за да разбера , чее вече не го искам.

Несъстоялата се среща с двойника на Ганчер. После още една , но този път истинска. И още една. И още една. И целувката. Още много целувки. Секса и несигурността. Джави и Корнелия.
Скарване с Ники.
Месеци на щастие и моето първо "обичам те" останало без отговор. Седмици на неведение , а после неговото "обичам те" , допълващо моето.
После Краси и Полина , пак. И пак край на тях и сдобряване с мен.
Месеци на щастие , но този път неописуемо. Малко скарвания и много секс и любов. Морето с него и Славчо. Корнелия , Ина и Слави. Ван , момчето с болезнено сините очи и Памела.
Терапи сешънс и окончателния край на момчето с болезнено сините очи. Разходка с Дидо и много време мислене за него , но без резултат.
Нова година. Вече сме се сдобрили с Ники. Прекрасно. И Стефи , Хенри , Чонси , Тедо, Марто , другия Марто . После Поли и Любака. И най-важното - той , едничкия , неповторимия. Двойника на Ганчер , изместил оригинала , както и всички други.

Рожденния ми ден, напиването в Плаза. Стахотно.
Винг чун и училище , а и курсове по история и френски. Делф бе две - успешен.
Безличие , всеки ден като другия , но все пак щастие.

Писмото от Франция , сложило край на всичко това. И упората в лицето на Ники. Благодаря ти , Ники.