Има толкова неща , които искам да ти кажа. Просто не знам откъде да започна.

Глупости.

Истината е , че нямам силата да ти ги кажа. Никога няма да я имам тая проклета сила. Не съм сигурна и че имаш желание да ги чуеш. Чудя се как би реагирал ако ти споделя всичко , което е в главата ми. Страхувам се , че това ще те отдалечи от мен. Че ще те накара да избягаш.

Писах ти писма , на теб и на мъртвото ни дете. На нашето малко , беззащитно , невинно , неопетнено мъртво бебче. Аз бях тази , която трябваше да го пази , да го защити от всичко. Аз бях тази , която позволи то да бъде убито преди да му бъде даден шанс да види света. И никога няма да си го простя. Убих нещо , което беше част от теб и част от мен. Ние двамата , взети заедно. Парче от миналото ни , от родителите ни и тяхните родители. Казваш , че съм права , и вътрешно и аз знам , че съм права , но някак си вече нещата не са просто черни или бели. Мислили сме ако това се случи какво ще правим , но никога не съм била способна да си представя какво би било в действителност.

Изгорих писмата. Унищожих ги , така както унищожих нашето бебче. Нашето мъничко бебче.
И пиша в шибания блог , който никой не чете , защото никой освен Явор не знае за него , а аз се погрижих той да не го чете. Пиша го , защото знам , че ти никога няма да го видиш. Защото едва ли някога изобщо ще имаш желание да го прочетеш , дори да ти дам шанса.

Ревнувам те. Страхувам се. Живота ми се превърна в една постоянна борба да те задържа за себе си , още час , още ден , още година. В битка с теб , но и със самата мен , защото понякога и аз самата не вярвам , че трябва да минавам през това за да съм с теб. Обичам те. Обожавам те. Просто понякога не знам дали наистина си с мен или се чувстваш задължен да си с мен , защото сега знаеш това , което толкова упорито се опитах да скрия от теб. Не исках да го знаеш , защото сега не мога да не се запитам дали оставаш с мен само защото ме съжаляваш , защото не знаеш дали мога да се справя сама , защото изпитваш чувство за дълг. Сега не мога да не се запитам дали не си нещастен с мен. Нещастен ли си с мен?

64 писма. За теб и за бебето. 64 писма , пълни с празни приказки , с чувства , с трудни момичешки сълзи. 64 писма , описващи емоциите , напиращи да изригнат от гърлото ми. 64 писма само и единствено за да преживея всичко. 64 писма така и не успели да постигнат целта си.

Загубих много. Загубих себе си , теб , нашето дете. Не мога да живея така. Не повече. Не се чувствам пълноценна. Не мога да треперя всеки път , когаато излизаш без мен , когато си на парти или в деси. И всичко това е не защото не вярвам в теб , а защото не вярвам в чувствата ти към мен. Иска ми се да затворя очи и да почувствам любовта ти дори когато си далеч. Можех го преди. Сега когато затворя очи усещам само паника , че може би точно сега , точно в този момент ти си с друга. Че всяка секунда , която си далеч от мен , те отдръпва от НАС. Че може би това НИЕ , което толкова дълго градихме е станало на прах , точно както станаха писмата ми , както стана с нашето неродено дете.

Не мога да те погледна , вече не мога , без да се зачудя дали нашето мъртво бебче щеше да прилича на теб. Дали щеше да е малко момиченце с руси косички и чипо носле , което щеше да изправя косите ни като влезе в пубертета , като ни запознава с първото си гадже , като излиза за цяла нощ. Или щеше да е момче , силно , точно като теб , с най-лъчезарната усмивка на света ? Дали щеше да е гений , математик или физик , може би щеше да стане лекар и да открие лек за някоя страшна болест? Може би щеше да е побойник , да бие съучениците си и постоянно да ни поставя в неловки моменти ? Не мога да не се чудя.

Знам , че за теб това е просто ембрион , убит в зародиш. За мен това обаче е първото ми дете. Единтвената останала сигурна връзка между мен и теб. Нещо , което може би щеше да ни задържи заедно.

Обичам те , обичам те толкова много , че не можеш да си го представиш. Прекалено много жлъч и лъжи има между нас. И това ме съсипва , защото единствено аз имам вина за това.

Обичам те и се надявам , че някой ден ще ми простиш.

Обичам те.
Днес.
Утре.
Завинаги.