-Във Франция явно е коренно различно от България. Тук морала е на първо място , разбираш ли? Разврата е не просто недопустим , немислимо е да говориш дори за това. - Обяснява ми моята нова приятелка негърка-лесбийка, а в главата ми се върти картината от вчерашната ми среща - първата ми среща във Франция.

Моя кавалер , снажен момък от курса ми по право , е луд по мен , но никога не би направил първата крачка. Франсетата може да са джентълмени , но определено им липсва смелост.
Това не е проблем , защото аз имам смелост в излишък. Каня го , той приема , и след като цял ден е стои и ме гледа без да каже нито думичка след часа се приближава плахо до мен и за първи път ми проговаря.
Намирам го за сладко. Той е стеснителен , ужасно притеснен от присъствието ми. За това говори много , а и бързо , достатъчно , че да не го разбирам въобще. Той се извинява и намалява темпото. Вече е по-поносимо , дори до степен в която и аз мога да се включвам в разговора.

След тази вечер , аз няма да му проговоря. Няма да има втора част , нито заживели щастливо до края на дните си. Ще си кимваме свенливо когато погледите ни се пресекат , ще смъмряме по едно здравей , но ще останем непознати до края на обучението си. Но тази вечер , тази вечер ще остави траен спомен в душата ми , ще я помня до края на дните си и ще се усмихвам със задоволство при мисълта за нея.

Така или иначе , сега вървим по брега на Сона , прекрасна , невероятна , очарователна река , а за декора допринасят светлините на нощен Лион , мостовете , окъпани в лампички , внушителните сгради в готически стил , тихата френска музика , стигаща до нас от близките ресторанти.
Той е истински френски джентълмен , за това ми предоставя правото да избера къде да отидем - нещо , което българския мачо би направил само за да си спести труда да решава сам. Но аз още не познавам града , така че топката отново е в неговите ръце. Знае , казва ми , перфектното място за нас двамата.
В главата ми изниква образа на леглото му , но разбирам , че мръсното ми подсъзнание ми играе номера , когато , вместо до блок , стигаме до кораб.
Зениците ми се разширяват , сърцето ми прави БУМ! БУМ! БУМ! и докато се качвам на палубата се чувствам като дете в магазин за бонбони. Красиво е. Не знам дали сте виждали френски кораб - бар , нито дали всички са като този. Но този тук е просто невероятен. По-скоро е гондола , окъпана в мънички зелени светлинки , прилича повече на привидение , на сън , фантазия.

Мохито, казва той.
Водка , чиста водка , казвам аз.
Реакцията му е лека изненада , а когато опитвам да платя за питието си направо е обиден.

Пием вече шеста водка на кърмата , а нашата гондола все повече започва да се люлее. Или това сме ние ? Не знам. Не бих могла да знам.
Излизаме , без да разбера как точно , и отново се озоваваме на кея , кикоещи се , смеещи се , забавляващи се на най-прекрасното място на света. Минаваме по един от мостовете , по-красив от колкото е възможно , осветен и приказен , както всичко в този град. Спираме , наслаждаваме се на гледката и не спираме да се смеем. Харесвам го. Ужасно е забавен. Внимателен е с мен , съвършения джентълмен , както вече казах , но алкохола е затрил част от задръжките му и вече виждам под безупречната му повърхност животното , което иска да ми разкъса дрехите. Ръцете му са нежни , но ме притискат силно , отрязвайки възможостите ми за движение. Очите му , вперени в моите , ме изгарят.
Няколко мига застиваме така , на най-прекрасното място на света , с най-красивата гледка , в най-романтичната обстановка , и сърцето ми , уж от камък , се размеква в момента , в който устните му допират моите. Страстта сгъстява въздуха до степен , в която ушите ни заглъхват от налягането.

Аз ходя с този прекрасен гарсон по нощните френски улици. Града ни люлее , също като годнолата. Лакатушим ту наляво , ту надясно , надигайки шише шампанско. Целува ме , а после пак. Очаквам го. Искам го. Вече не е толкова нежен. Първичното в него надделява. Искам го. Много , ама много го искам.

- Искаш ли ....

Да , казвам , още преди да е довършил изречението. Качваме се в метрото и вече не говорим. Няма нужда от думи. Може би е прекрасен човек. Може би е съвършен джентълмен. Може би е интелигентен млад мъж със страхотни перспективи и ясни планове за бъдещето. Не знам. Не искам да знам. В този момент в него ме интересува само едно и то не е свързано с интелекта му.
Слизаме , за да разбера , че не отиваме у тях , а на купон с приятелите му в апартамента на Жером от нашата група. Не го познавам този. Те също са от университета. И тях не познавам. (От университета ?! Мамка му , чак сега се сещам , че моя човек има гадже , тя е в нашата група в университета!!! Къде , по дяволите , ме е повел?)

Прескачаме полуголия мъртво пиян мъж , препречил входа на блока и влизаме. Качваме се в асансьора , а страстта ми постепенно намалява. Влизаме в апартаметна и ...
Апартамент ли казах? Да , ами , така де , не точно. 'Апартамента' представлява една стая , в която е сместена и кухня. Там са се набутали петнайсетина човека , кой по леглата , кой по земята , кой по масата. Всеки държи бутилка различен алкохол , отпива и предава нататък. Всички пушат , но прозорците са затворени , защото е студено (навън е 20 градуса!).
Оглеждам лицата , познати са ми. Не съм говорила с тях , но съм ги виждала. Виждам и най-добрия му приятел с гаджето му. Също така и най-добрата приятелка на гаджето на моя човек. И другите й приятелки. С ужас осъзнавам всичко това и се лепвам в противоположния на моя човек край на стаята и награбвам бутилка водка. Отпивам няколко глъдки и всичко ми се струва някак по-поносимо.

Всъщност е забавно. Всички сме пияни , млади и готови за забавления.
Той държи бутилка текила и решително приближава към мен. Отпива няколко глъдки , обвива ръка около кръста ми и ми лепва най-невероятната холивудска целувка - нали знаете , когато той те навежда назад почти до земята. Пред приятелките на гаджето си. Пред неговите приятели. Той ме целува , страстно , горещо , до степен че забравям за околните. На тях , очудващо , не им прави кой знае какво впечатление.

Вечерта е още в началото си , ние пием , забавляваме се. Запознавам се с нови хора и те ми харесват. Чалнати са.
Най-добрия му приятел и гаджето му също са в нашата група , както вече казах. Присъстват и на купона. Говоря с най-добрия му приятел , който също е голям симпатяга със страхотно чувство за хумор. Смеем се , а моя човек сграбчва гаджето на най-добрия си приятел , пред мен и пред него , и я целува. С език.
Аз изпадам в откровен шок. Готова да го цапардосам , веднага след като приятеля му спре да го бие. Само дето такава реакция не последва. Той не е бесен , нито възмутен. Дори очуден не е. С усмивка ми обяснява , че Аксел (моя човек) и Лу (гаджето) правят секс от време на време. Не , не го притеснява. Не , защо да му пречи?
Добре де , ама аз съм нова в тази игра. Още не знам правилата , и май съм единствена. Намирам утеха в бутилката с уиски , заливайки възмущението си със щедри глъдки кехлибарена течност. Обръщам се , готова да продължа разговора с най-добрия приятел , само за да видя , че той е награбил друга мацка , която не е неговата.
Няяяяяяяяяяяяяяяяма проблееееем.....
Шишето с текила ми е насреща за морална подкрепа , за това я засмуквам настоятелно.

Той целува друга мацка , след като до преди секунда ми е обяснявал колко невероятно красива съм и е невероятен късметлия да има шанс с мене.

Те всички се целуват. Рандом. Хаотично. Кой с когото свари. Целуват се , а на мен вече не ми прави такова впечатление.
Целуват се , а аз все повече осъзнавам , че това е на път да се превърне в оргия. Като онези , за които съм чела в томовете на Балзак , но не съм и предполагала , че съществуват и до ден днешен. Когато го изричам на глас обаче те са силно възмутени , чак обидени. Имали принципи и висок морал. НИКОГА не биха правили такова недостойно нещо.
Е, пила съм твърде много за да споря. От колоните звучи Uninvited на Freemasons и аз все повече се чувствам като на снимачната площадка на един от онези порно филми , в които хората се съвокупляват по двойки , въртейки партньорите.

Хвърлям бърз поглед на моя човек , който целува вече амнайста (!?) мацка , а най-добрия му приятел ми обяснява , колко много моя човек е лапнал по мене , а ръката му се изкачва по бедрото ми.

При други обстоятелства бих се отвратила от случващото се. Бих се възмутила , или дори уплашила. Но не и сега. Сега всичко е наред , защото съм изпила солидно количество джин , водка , уиски , текила , коняк и общо взето всичко , което е имало.
Сега всичко е наред , и така ще си остане , до момента , в който едно от момичетата дотичва запъхтяно и радостно до мене , крещейки BABY MINUIT , BABY MINUIIIIIT!!!
Поглеждам въпросително , а тя , сваляйки блузата си , ме светва , че в полунощ всички момичета се целуват с език в продължение на 10 минути.
Е , беше забавно , момчета и момичета , но ролята ми в този порно-трилър приключи , обяснявам аз , търсейки палтото ми.
Намятам се с него , подавайки на моя човек неговото , и съвсем спокойно обяснявам , че сама няма да се изпратя.

Случилото се едновременно ме е очудило , стреснало и възбудило. С него вървим по нощните улици на най-прекрасния град. Оставили сме контрола над телата си в ръцете на алкохола и либидото ни...

-Във Франция явно е коренно различно от България. Тук морала е на първо място , разбираш ли? Разврата е не просто недопустим , немислимо е да говориш дори за това. - Обяснява ми моята нова приятелка негърка-лесбийка, а в главата ми се върти картината от вчерашната ми среща - първата ми среща във Франция и несъзнателно се усмихвам до уши.