Устните й имаха вкус на екзотичен плод. Манго, или може би личи. Да, точно така. Личи, примесено с трудни момичешки сълзи.
Докато лежеше, забил поглед в тавана, моментите с нея минаваха през главата му, като на черно-бяла лента. Нежната й кожа се бе запечатала в порите му. Очите й се бяха впили в съзнанието му, като малък, незабележим трън в пръста, който боли всеки път, щом го докоснеш.

- И ти вярваш в любовта?

Грубия й смях го пробождаше. Не я понасяше, изнервяше се около нея. Мразеше я, и въпреки това в онази задимена стая, заобиколени от толкова много непознати, тя беше единствената причина той да съществува.

- Разбира се, че вярвам.

Отново смях. Не я разбираше. Беше красива, болна, мъничка. Изглеждаше крехка, но всъщност бе достатъчо силна да го смаже с увереността си.

- Привличането, възбудата която усещаш дори при най-лекия допир на любимия, желанието да си с нея през цялото време, да я имаш, и после пак.... Как можеш да кажеш, че това не съществува?

Тя го погледна строго в очите. Притисна го към стената, допирайки леце до неговото. Спусна ръката си бавно и много страстно към члена му, наслаждавайки се на тръпките, пробягващи през тялото му.

- Обичаш ли ме?

Нямаше сила да си отвори устата. Познаваше я едва от тази вечер, но нещо в нея го караше да се вцепенява. Поклати отрицателно глава и целуна бузата й.

- И все пак си възбуден. Няма друго, освен мен в главата ти. Искаш да ме имаш, въпреки че и за момент не си ме обичал и никога няма да го сториш. Запомни това от мен, Куентин, твоята любов е измислена с цел стимулиране на бизнеса с цветя и картички за свети Валентин. Всичко останало е общи интереси и неспираща влага в гащичките.

Бавно, съвсем бавно премести лицето си, поставяйки устните им на едно ниво, но не го целуна. После рязко се отблъсна от него, проправи си път сред пушещата, възбудено-пияна тълпа, оставяйки го сам, неспособен да помръдне.
Когато я намери, вече беше време да си тръгва. Момичето с ярко червено червило го викаше да прекара поредната нощ на пиянска лудост с поредната непозната. И тя беше хубавка, но имаше нещо в българката, което я правеше толкова по-различна и едновременно странно обикновена.

- Идвам след секунда - извика той на червилото, запътвайки се към българката.

Тя бе права, впила очи в него, сякаш го хипнотизираше. Не каза нито дума, просто обви ръка около кръста й и я целуна. Дълго, страстно, оставяйки и двамата неспособни да помръднат.

- Прибери се с мен и ми покажи какво тогава е секс без чувства за теб тогава.

Прекрасна, съвършена, тя седеше там и се смееше.

- С удоволствие, но се страхувам да не се влюбиш.

Тя се усмихна, погали лицето му, и без той дори да усети се сля с тълпата, оставяйки го разрушен.
Вечерта прекара с Червилото, но не можеше да си изкара Другата от главата.