и така...

 Пиша...Не защото имам какво да кажа, а защото имам нужда да кажа каквото и да е...На който и да е...Дори на теб, мой въображаеми читателю.

Имам имен ден...Хубаво, а? Дам, но не разбирам, защо пак не мога да се усмихна? Главата ми е натежала от мисли за теб. И даже незнам защо... Ще издържа ли 10 дни без теб или ще се предам? Искам да издържа. Искам да те видя...Искам те. Искам, но не заради самия теб, а заради самото чувство да си с някой, да бъдеш прегръщан и целуван...Обсипван с нежни ласки...

Затварям очи...Ти. Изпълваш ме. И пак плача...

Не! Почакай! Не плача. Нямам сълзи в очите си. Пресъхнали са...

Сърцето ми...Твърдо е...

Искам да заплача...Нямам сили...Искам...Теб...

И ето...усещам как очите ми се пълнят със сълзи. Една едничка. Мъничка сълзица...Малка, но изпълнена с болка. Разкрива ме. Агонизирам. КРЕЩЯ