И днес заплаках...не плача в даскало...днес обаче имах нужда...да плача, да се сополивя и да чувам "даа ще се оправиш"... и аз незнам защо...да де, ама тя беше наблизо...толкова добра и нормална...нормална в общество на откачалки...
И защо за бога вече такива като нас се считат за странни? Защо да пишеш и да изразяваш чувствата си се смята за остаряла практика? Защо...защо когато някой се отличава от стадото, веднага бива заклеймен с кофти надпис "freak"?!
Аз не съм freak...не се чувствам така...Това че моя мозък може да роди нещо по-добро от бисерите, които ражда твоя, не ме прави ненормална...
И да...Виждам света с моите си очи...с моите червени очила за дълбоко виждане...дълбоко виждане? Да, това е, когато мога да надзърна в душата ти...Друг е въпроса, че понякога се взирам толкова надълбоко...и пак не виждам нищо...
Толкова празни погледи всъщност крият препълнени със мисли души...
В днешно времем е модерно да си тъп...Модерно е да се държиш като някой друг, защото е по готин от теб...Защото си мислиш, че е по-готин от теб...Защото е успял да те убеди, че е по-готин от теб...А той...той всъщност е откраднал чужда самоличност...
И седя...И си говоря...с теб...и вече не усещам разлика дали говоря с теб или с него, или с нея, или с още амнайсе (!?) човека, които имат същите виждания за нещата като теб не защото сте на едно умствено ниво, а защото сте изкопирали своето "умствено" ниво от 1 и същ човек...
No comments:
Post a Comment