Пак какво? Пак пиша? Пак плача? Пак мисля? Пак се самосъжалявам? Пак в депресия?
Да...Пак.
И пак наще са ми виновни...Съсипаха ми живота, а аз не мога да спра да ги обичам...Те обаче успяха доста бързо...
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
мислите на едно объркано дете...
No comments:
Post a Comment