28.01??

26 януари е...След 2 дни НЯМАМ рожден ден...

Е как нямам? ще попитате...Еми лесно. Отнеха ми го. Майка ми. Баща ми. Взеха ми го.

И няма да остарея? Не, спокойно, ще остарея. Ама няма да знам на кой ден.

Е...Не е като да ми се случва за 1ви път. Отнеха ми всичко...

Отнеха ми усмивката.
Отнеха ми смеха.
Отнеха ми блясъка в очите.
Отнеха ми червенината на устните.
Отнеха ми цвета на кожата.
Отнеха ми любовта на единственото момче в живота ми.
Отнеха ми приятелите.
Отнеха ми правото да се чувствам като човек.
Отнеха ми същността.
Отнеха ми всичко...

Не им беше трудно да ми отнемат и рожденния ден..И сега съм бяла сянка на нещо, отдавна отминало...

Понеже нямам какво да правя, ще си припомня последните ми 5 рожденни дни...Което значи всичко от 10 годишна възраст...

За 10 пф...вече не помня...Толко гадост как да помня преди 5 години...

На 11 годишния ми рожден ден имах урок по английски. Помолих мама да го отмени, защото веднага след него бях на училище и нямаше да имам и секунда време за да усетя, че съм рожденничка...Тя явно решила да ми помогне да усетя духа на рожденния ден и ми сцепи устната...Нищо работа. За протокола държа да отбележа, че така или иначе отидох на урок. Със сцепена устна.

И мина още 1 кошмарна година. И какво стана като навърших 12... годиншия ми рожден ми ден леля ми ми купи куп глупости. Включотелно куп дрехи...Майка ми ми ги взе и ме накара да ходя на училище като просякиня...

Е...на 13...кой клас съм била? Да сметна...6ти...Дам. Тогава бях удобна на майка ми. Дебела и отхвърлена от всички. Какво по-добро. Тъкмо се бяхме преместили от къщата и бях в нов квартал...Не дойде никой от миналия...майка не пропусна да натърти колко много им пука...

14...стигнах и до тук...беше идеално. Не бе, не щото решиха да ме оставят намира. Просто не бях в нас и...ДИШАХ...

И стигам го 15...екстра...хахахах

1 ден ще си спомням за сега и ще се смея...Или ще плача...Или ще ги мразя? А най-вероятно и 3те....

GO FUCK YOURSELF,бе хора