и сега?

Отпуснах се...реших да си дам шанс да те забравя...

Имам нужда от теб...не защото те обичам...не...

Имам нужда да прегърна някой...който и да е...

И тази нощ те сънувах...онзи, същия сън, в който бяхме разделени и останали без думи се гледаме с празен поглед...И пак не намирах нищо в твоите очи...И пак плачех...

Събудих се...този път не беше за мен...Сънувах същия кошмар, изпитах същата болка, събудих се със същия крясък...Но този път не беше до мен...

Какво ли не бих дала да съм пак със теб...Да знам, че ме обичаш...Да те обичам и аз...

8 месеца...8 месеца живях с мисълта за теб...8 месеца се крепях на мисълта че ти си тук, че ти си мой, че ме обичаш безусловно...

Дали някога ще разбереш колко много съжалявам за всичко?...Дали ще можеш пак да ме погледнеш със същите очи и да кажеш, че ме обичаш?...Дали...дали ще събереш сили да ми простиш?

В тази връзка...

Кошмар

Тих дъжд във ден безцветен,
празнота и тишина сломени,
стон безкраен неизречен-
бездиханни твоите устни са пред мене ...

Студ сковал очите сини,
вечен мраз и мрак обзели
отляво там, сърцето инак топло
сега е запечатано със чувства почернели ...

Навънка вятърът пищеше,
насилвайки тревите нежни
и носейки, където ти преди стоеше
във летен ден спомени на преспи снежни ...

И вече не потръпват нервно,
ни моите,ни твоите ръце-
изчезна като цвете ефимерно
чувството, на което се крепеше моето небе ...

Погледнах те и нищо не получих,
за прегръдка време нямаше сега
и без думи всичко аз научих-
за мен,за теб,за всичко и това ...

Но чу се гръм и всичко свърши,
събудих се обляна във сълзи,
кошмар било е,лицето си избърсах,
усмихнах се-до мене още спеше ти ...