Не...

Не бе, не съм те забравила. И не, не мога да обичам пак...

И какво?

Нищо. Само че той ми дава някаква сила...Кара ме да се смея, да се радвам, да живея...

И пак съм неуверена. Отне ми чувството за...за себе си.Сега ми е едно такова объркано...

И не знам дали е правилно да го харесвам...Дали е правилно да го гледам, както някога гледах тебе...И какво ако не е? Кой ще ме съди? Ти? Нем...

Споря сама със себе си...гадното нещо, което насади в мен, сега е бясно, защото съм се усмихнала...И иска да ме залее в поток от сълзи...

Няма да му се дам този път...

Харесва ли ме той? Ще страдам ли и с него? Има само 1 начин да разбера...

И смятам да го направя...

Je t'aimais...Longtemps...Je peux t'oublier...Ou je ne peux pas? Je vais trouver moi...Je vais sortir des dechets!

Je croix que je peux...