незнам вече какво да кажа...

и ми е едно такова празно...и объркано...

разделихме се...теб те няма...и ми е тъжно...и ме боли...и незнам как да опиша какво преживявам...по-точно какво сама си причинявам...

Искаш пак да сме заедно...а аз не мога. Не защото не те обичам, а защото мисля че съм си стигнала предела на възможностите. Нямам какво да ти дам повече. Няма какво да получа. Няма защо да живея. Няма какво да се случи. Просто съм сама. И празнотата в мен мълчи. И се чувтвам някак изоставена...

Никой не вижда колко страдам. Всички виждат колко добър си ти и каква кучка съм аз...

Всички виждат колко беше мил с мен, как се раздаваше на макс, само и само да ми угодиш и как аз бях пълната гаднярка...

Дали някой си направи труда да види колко аз се мъча за теб? Как стоях будна по цели нощи. Как плачех от страх, че един ден ще си отидеш...Как треперех цялата при всяко вдишване и издишване и умирах от ужас при мисълта, че мога да те загубя...

But nobody cares...

Дори най-близките ми приятелки мислят, че аз съм виновната...И никой не разбира на какво ме подлагаше ти през цялото време...



Вече няма значение...Сама съм и сама ще си остана...