писмо до теб

Знам , че само ти четеш блога ми. Защото само ти знаеш за него. За това няма да адресирам посланието си , няма дори да спомена името ти.

Уж създадох блога , за да мога да ти споделям нещата , които нямам сила да кажа по една или друга причина. Разбрахме се никога да не обсъждаме написаното тук , нали ? Не мисля , че вече имаме нужда от него. Не мисля , че някога пак ще ти споделям.

Мога да ти кажа всичко това на живо , защото , въпреки че съм емоционално лабилна , както ти обичаш да споменаваш , съм достатъчно силна да те погледна в очите и да ти кажа истината. Но ще ти отговоря по жалкия начин , който сам избра. А после ? После ще изтрия блога и всички тези компроментиращи истини ще останат самоо в главата ти.

Отдавна знаех за всичко това. Можеш да умееш да прикриваш емоциите си , но аз те познавам по добре от всеки друг и не можеш да скриеш нищо от мен.

Ти си най-добрия приятел на света. Или поне беше. Вече не си. Вече не фигурираш в живота ми. За мен си просто нейното гадже. Защо ? Защото си копеле. Защото съм заставала зад теб толкова пъти , а ти изчезваш всеки път , когато имам нужда от тебе. Защото ме предаваш всеки път , защото не вярваш в мен , защото ме прецакваш при всяка удобна възможност , защото си играеш с чувствата на човек , на който държа. И най вече защото си ужасен лицемер и толкова време си лъгал за чувствата ти.

Така че следващия път като решиш да направиш подобно признание си представи как седя само по прашки в кухнята ми /както не веднъж си ме виждал/ и те гледам с онзи поглед /който много добре познаваш/. Представи си устните ми докато ти казвам :

МАЙНАТА ТИ !!!

откровение

"   Тя ми каза да пазя тайна. И аз изпълних молбата й. Не казах на никой. Никога.

Не казах колко много я обичам. Дори на нея.

А я обичах. Безусловно. Неудържимо. Диво. Обичах я повече от себе си.

Но тя никога не разбра.

В очите й виждах себе си. Мечтаех , наадявах се , исках един ден тя да види същото в мен.

Още помня първата ни целувка. Помня я все едно беше вчера. Но тя беше студена , безчувствена. Онази вечер преди пет години разбрах че тя ще е единствената.

Но тя не искаше и да знае за чувствата ми. Станахме приятели , защото това бе единствения начин да я задържа до себе си. Гледах я как страда заради момчета , които не я заслужаваха. Наблюдавах отблизо грешките , които правеше. Обичах момчетата които тя обичаше. Спасявах я , когато той я пребиваше. Водех я в болница , взимах я оттам , превързвах раните и прикривах синините й. Въпреки че знаех , че за нея никога няма да съм нещо повече от приятел.

Годините минаваха , а аз никога не събрах смелост да й призная , че когато й казвам "обичам те", това не е просто приятелска обич. Бях най-добрия й приятел , подкрепях я , помагах й.

Беше 25 октомври , 4 часа следобед. Позвъних на вратата й , а тя отвори полугола и разплакана. Беше толкова красива. Хвърли се на врата ми и ми разказа за чувствата й към поредното момче. Второто момче в живота й , към което изпитваше такива чувства. А аз просто седях и я гледах. Лицето й беше бледо , косата рошава. Зърната й бяха настръхнали и аз ясно виждах очертанията им върху тениската. Леко трепереше, но не беше от студа.

Възхищавах й се. Беше силна , борбена , безсрамна пред хората. Но когато оставахме на саме , тогава тя бе наистина истинска. Беше малка. Не знаеше какво да прави , изчервяваше се от срам. Беше съвършена. Луда. Извратена. Нимфоманка.  Нуждаеше се от закрила , въпреки че се срамуваше да признае , че не може да се справи сама.

Аз бях намерил момиче , точно нейно копие , имитиращо държанието й , дишането й , чувствата й. Но тя никога нямаше да бъде нея. Никога нямаше да бъде най-прекрасното нещо на света.  Но аз щях да я обичам , защото въпреки че беше просто глупав двойник , тя напомняше по всичко на теб.    "





Ти си в банята , а аз съм сам на лаптопа ти. Никога няма да имам смелост да ти кажа всичко това. Знам , че няма да го видиш сега , но когато се прибереш довечера и седиш сама , пушиш и се отдаваш на летаргията си , ще четеш кво пише в блога ти и ще видиш това. Виждаш ли колко добре те познавам ? Познавам стила ти , начина ти на писане. Мога да те позная из между хиляда други. Защото ти си единствената. Обичам те. Исках само да го знаеш.

Can you hear my heart beat in this bond
Do you know that behind of this bond
Lies the deep desire I'm in love hey
Make a wonderful love if I may
All my dreams to be all I can do
Only I love, only love
And you say I knew we should find a new way
Make a wonderful love if I may


Той си беше тръгнал преди минути и сега тя седеше сама в целия апартамент. Сама в целия град дори , цялото й семейство беше в провинцията. Сама в целия свят.

Музиката беше нежна , успокояваща и ... леко възбуждаща. Тя обожаваше тази песен.

Вчера докато правеха секс телевизора беше включен , а тази песен беше саундтрак на филм а , който даваха. Тя я чуваше за първи път и макар трудно да разбираше текста , се почувства невероятно свързана с него.

Но той си беше тръгнал преди минути , а може би вече час , седмица , година ? Тя седеше сама в целия апартамент , в целия град , в целия свят ... Но не беше сама , защото аромата му бе попил в дрехите й и тя още го усещаше до себе си.

Беше невероятно красиво , всичко това изглеждаше като нещо вече преживяно. Нещо , което вече се беше случвало. Така и беше. Всяка неделя от 3 седмици насам тя седеше сама в кухнята , с включен лаптоп , разтворени крака , протъркани между бедрата. Седеше и пушеше , слушаше нежна музика , запазила спомена за предната вечер и мислеше за него.

"Toва не може да продължава така." помисли си тя.

Стресна се , стана и нервно започна да обикаля кухнята. Едва виждаше от цигарения дим , който тя толкова обичаше. Страхуваше се да признае , че се е привързала толкова силно към момче , към което си бе обещала да остане безразлична. Той идваше и си отиваше , докосваше я нежно и на нея й се струваше , че само с поглед й обещава да не я наранява. Но тя не беше глупачка и , въпреки че съзнанието й отказваше да го повярва , знаеше ,че това момче бе най-лошото нещо , което можеше да си причини.

"Не спазих правилата"

Беше истина. Тя знаеше как да се държи с мъжете. Знаеше точно как да говори , как да докосва , как да възбужда. Знаеше как да влезе в главата и в сърцето на всеки един мъж , беше наясно с всяко малко правило. Но не направи нито едно от нещата , които трябваше. Още щом го видя за първи път , момичето разбра , че с него не може да е такава , каквато трябва. Нещо в излъчването му не й позволяваше да е студена и безразлична , малка перверзна кучка без сърце. Бе свалила гарда още на първата им среща. От тогава бяха минали 25 дни , 25 прекрасни дни , и сега тя бе останала напълно гола и уязвима пред него.

Знаеше , че това няма да свърши добре. Знаеше , но не можеше да направи нищо , за да промени хода на нещата ....

Стефан

Часът беше 12.33 през нощта. Една студена октомврийска нощ , без звезди по небето.

Тя спеше вече от няколко часа , но лая на кучето й я бе събудил. Отвори сънливи очи и стана. Знаеше , че то чака тя да го разходи , за това взе повода му и без нищо да каже отвори вратата и повика асансьора. Кучето , сякаш прочело мислите й я последва , вече притихнало , разбрало , че макар и изправена , тя още спи.

Когато излезна от блока хладния вятър сякаш я зашлеви. Бързо се разсъни , нервно се заоглежда наоколо. Живееше в опасен квартал и разходките по това време на денонощието не бяха от най-безопасните.

Тя гледаше как кучето тича около нея щастливо. Не знаеше колко време бе минало ,  но животното само щеше да й подскаже кога е време да се качват. Между двамата имаше необикновена връзка и не им трябваха думи , за да се разбират.

Момичето погледна небето. То обаче се бе скрило зад куп облаци и изглеждаше студено и навъсено. Липсваше й лятото. Липсваха й песните на птиците , които толкова мразеше , липсваше й топлия вятър , липсваше й морето , липсваха й късите панталонки , безгрижните дни ,  безсънните вечери , количествата погълнати наркотици , неизпитите бири , задушаващите прегръдки на майка й , припадъците на нервна почва , успокоителните , часовете прекарани в болници ....

Тя изпищя ужасено . Някой я беше хванал за рамото и тя умираше от ужас. Представяше си ужасните неща , които щяха да й се случат ....

Нечия ръка се прилепи към устните й и заглуши писъка. Сълзи се застичаха по бузите й , а от слушалките в ушите й звучеше "That's the sound of yourself dieing". Една от слушалките се изхлузи от ухото й и в този момент тя осъзна , че не чува лая на кучето. Това не бе обичайно , то не би я оставило. Тя забрави за страха за себе си , притесни  се за любимото си създание , за най-добрия си приятел. Понечи да посегне на нападателя си , но осъзна , че той бе хванал здраво ръцете й с една ръка и тя не можеше и да помръдне.

"Успокой се , няма да те нараня"

Гласът беше притеснен , очудващо познат , това я успокояваше до някаква степен , но мисълта за кучето не й излизаше от главата.

"Ще те пусна , само не викай"

Тя поклати нервно глава , но веднага щом усети хватката около ръцете й да се отпуска скочи и извади ножа от чантата си. Обърна се към нападателя си , с ясното съзнание , че не би могла да му направи нищо , но с отчаяна надежда да защити животинчето си. Тогава видя познатото лице - лицето на момче , по-страшно от мисълта за смъртта. Лицето на момче , което всеки път щом решеше , че е забравила , изплуваше , за да й покаже , че не е възможно да го изтрие от ума си.

Махай се.

Тя беше сериозна , гласът й звучеше уверен и студен .

Не.

Но той знаеше , че това е само фасада. Той знаеше , че тя винаги ще се разтича при вида му.

Той се приближи до нея , хвана я с една ръка през кръста , а с другата за китката на ръката с ножа. Доближи лицето си до нейното и застина в това положение. Вперил поглед в нея , страстен , силен , доминиращ. Поглед , който тя бе виждала единствено когато правеха секс. Тя изгаряше. Кожата й се нуждеше от неговата , абстинираше за грубото му докосване. Не можеше да мисли , можеше само да се отдаде на момчето с жълтата шапка.

Най накрая той я целуна. Не както преди. Не плахо и за кратко , не само по устните. Целуна я страстно , толкова страстно , че тя изпусна ножа и уви ръце около врата му. Той хвана краката й и я накара да обгърне таза му с тях. Облегна гърба й на стената на блока и разкопча якето й. Болеше я , но от това идваше възбудата. Усещаше го. Той бе не по-малко възбуден от нея.

Беше различно. Нямаше думи. Нямаше чувства. Нямаше въпроси. Бяха само двамата в целия свят , дори студената октомврийска вечер я нямаше.

Якето й се свлече на земята , а той прокара ръка под блузата й. Станала излишна , тя също бе захвърлена на земята. Ноктите на полуголото момиче се впиха в гърба му и раздираха кожата му и рисуваха цветя от кръв по бялата му тениска.

Бяха само той и тя , сами някъде в безвремието , а неговото "обичам те" остана да виси , глухо и самотно в нищото.

Пусни ме!

Тя крещеше. Удари му шамар , отпусна краката си и се свлече от него , както преди секунди , а може би минути бе паднало якето от раменете й.

Надживях този етап , не те искам в живота си.

Тя за първи път вярваше , когато казваше тези думи. Погледна го сурово , събра дрехите си от земята , вдигна каишката на кучето , което тичаше към нея , сякаш изчакало най-подходящия момент. Отключи входната врата и се качи в апартамента си без да се сбогува с момчето.

Искаше отчаяно да сподели с някой какво се бе случило , но не намираше думите. Страхуваше се , че ако разкаже за срещата , тя ще се обезличи. Погледна към вратата на стаята си. До нея се мъдреше стикер на Goat.

Тя се усмихна задоволствено. Най накрая , след три години , тя имаше сила да отлепи стикера и да го изхвърли.

дс

Светът е толкова объркан , има толкова много защо-та , че цяла вечност не би стигнала да им се отговори. Няма нищо сигурно , освен любовта.

Чистата любов , ускорения пулс , когато виждаш лицето му и липсата му в студените нощи. Тръпката , че можеш да го загубиш и сигурността в това , че дори да стане така , той завинаги ще си остане татуиран върху сърцето ти. Обичта , която раздаваш безрезервно , обичта , с която обичаш всичко около теб , защото ти напомня на него , същата онази обич , с която проклинаш секундите до срещата ви.

Но при толкова много неща , които знаеш за любовта , не можеш да не се запиташ : "Колко пъти всъщност би могъл да обичаш?" Дали любовта идва веднъж в живота и тръгне ли си оставаш изпразнена от съдържание опаковка ? Или можеш да събереш сърцето си и да обичаш отново ?

Нямам представа , но искам да разбера.

Отчаяно искам да знам




Дали мога да обичам новия ?

д

Тя лежеше сама в празната стая , а мислите отчаяно се блъскаха в главата й.

Обичаше го. В това беше сигурна. Но връзката им беше изчерпана. Новия й даваше надежда за по-добри времена. И тя го искаше. Но не знаеше дали може да го обича. Не знаеше дали може да изпитва пак тази величествена , изпепеляваща , убийствена любов. Не знаеше.

Гледаше снимката на любовта й. Единственото , в което беше сигурна бе това че го обича. Но не можеше да се върне при него. Дори да я приемеше обратно , в което тя се съмняваше , щяха да са щастливи заедно още месец , два , година. А после ? После тя пак щеше да пожелае друг, пак щеше да разбие сърцето му , пак щеше да съсипе живота му. А нямаше право.

Щеше й се да има сила да сподели всичко това с някой. Но нямаше. Нямаше сила да изрече името му на глас , камо ли да говори за него. Умираше бавно , умираше болезнено , умираше със сигурност.

Преди две години , когато бе започнало всичко , тя беше толкова безгрижна ... А сега с болка си спомняше за всичко ...

Но дори да имаше шанс да промени миналото , тя не би го сторила. Не би изтрила нито един болезнен момент от спомените си , защото именно в тези моменти тя бе осъзнала какво означава Любов. Любов в най-чистата  й сурова форма. Любов , която прегазва. Любов , която щеше да пребъде ....

Разплака се и стана. Облече се , почувства се красива и излезе.

Навън , в един свят в който нищо не я очакваше , тя ходеше без цел и посока , молейки се мислите в главата и да се укротят ...

Молба , която никога не се изпълни ....

фрт

Беше 0 часа и 0 минути.
Началото на новия ден. На 20 октомври 2009 година. Ден като всеки друг ден ... или не ?

Тя седеше , сякаш прекършена в ъгъла на стаята. Плачеше тихо , а може би просто сълзите се стичаха от очите й , защото тя не помръдваше , не хлипаше , а лицето й бе бледо и безизразно.

Секундите се нижеха бавно , толкова бавно , че направо я побъркваха. Този ден бе истинско изпитание за нея и тя се бореше да победи.
Да победи в една игра , в която е невъзможно да си победител.

Тя обичаше да пуши. Смяташе това за едно от най-красивите неща , които може да прави , толкова универсално , подходящо за всякакви настроения , за всеки час и всяко място. Но не и днес. Днес тя нямаше да пуши , нямаше да мърда , нямаше да живее. Днес не беше просто поредния ден , не беше просто 20 октомври .

Бяха минали 8 минути от настъпването на новия ден, а тя имаше чувството , че са минали часове. Сгърчена на пода , тя бе поразена от ужасни чувства , разкъсващи , убиващи.

"Още малко и ще събера сили да стана." - мислеше си тя, а часовника отказваше да работи.

Тя все още не знаеше че на 21 октомври ще влезе в болница , но дори да знаеше , нямаше да направи нищо , за да промени нещата.

Смазана в ъгъла на стаята , тя не помръдваше нито частица от тялото си. Единствени сълзите , стичащи се по бузите й подсказваха за живот в това кухо тяло.

"Две години" - мислеше си - "Две години ... Колко бързо минаха ! Или пък бавно ?"

Нямаше представа. Момчето с болезнено сини очи бе запечатано в съзнанието й. Още помнеше аромата на кожата му , формата на лицето му , вкуса на устните му. Помнеше всяка негова дума , макар да се опитваше да забрави всичко и да продължи.

Бяха обречени. Нямаше смисъл да продължават да са заедно и тя го знаеше добре. Бяха се разделяли вече веднъж , но тя не издържа и с писък падна в краката му. Но когато нещо е изчерпано нищо не може да го поправи. И края дойде , за втори път.

Но тя го обичаше , не спираше да го обича , колкото и да отричаше. В нея още имаше тайна надежда , че един ден пак ще са заедно , този път завинаги. Този път без лъжи , болка и всичко останало. Тя вярваше , че ще е така , макар да знаеше , че е невъзможно. Бе допуснала толкова грешки , той й прощаваше , но тя самата не можеше.
Заслужаваше да я мрази и го знаеше добре.

От три седмици беше с другия , с новия. Той беше красив , умен , мил , караше я да се чувства отново щастлива. Докато една нощ той не се изправи в леглото , а тя в присъница не го обърка с любовта на живота й.....

Не обичаше новия , но беше адски влюбена. А може би го обичаше , но по различен начин. Не знаеше. И не искаше да знае. Стигаше й да знае , че го има.