Goat

- Той така и не спря да те обича , но ти го знаеш , нали ?

Момчето седеше и я гледаше с обвинителен поглед. Компанията му не й беше особено приятна , но тя се принуждаваше да остане на масата от учтивост.
В главата й кипяха куп други мисли - за студа , който така и не беше дошъл , за новото й яке , какво щеше да си облече утре. Но най-вече - за новото момче. За нейното момче. За момчето , което нямаше търпение да види.

- Знам.

Тя беше лаконична , каквато винаги бе била със Стефан и приятелите му. Не си позволяваше да показва особени вълнения и емоции , защото в малкото пъти , когато го бе правила , бе се сблъсквала със стени от презрение и отчуждение. Иронията обаче беше в това , че тя никога не го беше обичала.

- Не си права да си толкова студена с него.

Кой беше той да й казва как е редно да се държи ? Не знаеше ли как я бе отхвърлил той ? Не знаеше ли колко много бе жертвала тя за да остане с него просто като приятел , когато чувстваше далеч по-силни чувства ?
Тя запали цигара и нервно започна да си играе с кутията. Въртеше я и я изпускаше , почти я смачкваше и пак започваше отначало. Погледа й бе безизразен , излъчваше единствено студенина и отвращение към момчето от другата страна на масата. Не я интересуваше какво мисли той. Вбесяваше я единствено факта , че си позволява да се намесва в личния й живот , въпреки че не беше запознат с всичко , което се беше случило.

- Той е минало.

Отново лаконична. Кратка , ясна , лишена от чувства - така я виждаше той в момента. Говореха за негов близък приятел , но всъщност тя беше далеч от темата. Дори не се интересуваше от това , което той искаше да й каже. Просто седеше , нито намръщена , нито усмихната , пушеше и дори не си правеше труда да го гледа в очите.

- Той още те обича. И ти го знаеш. Знам , че и ти го обичаш.

Тя не отговори. Не помръдна. Остана залепена за стола. Бе си заслужила прозвището Ледена кралица. Тя знаеше , че я наричат така , но не й пречеше. Дори и доставяше удоволствие да вижда в лицата им страх и някакво странно уважение към нея. Знаеше , че всички те се страхуваха от нея , знаеше , че я мислеха за крайно загадъчна и извратена. Знаеше , че смятаха перверзията , която излъчваше , за крайно отблъскваща , но и особено привлекателна.

- Знам , че го обичаш ! Знам ! Колкото и да не ти се вярва , аз те познавам и знам , че зад студенат фасада се крие малко уплашено момиче. Незнам защо се страхуваш да го покажеш.

Той вече повишаваше тон в опит да събуди у нея някаква емоция , някакво чувство. И успя. На лицето й се излегна ужасяващо саркастична усмивка. Усмивка , която го прегази и изплаши до смърт.

- Той е минало. Набийте  си го в тъпите глави.

Той се стресна от решителността в очите й. Беше самоуверена ,  не се притесняваше , че той е два пъти по-силен от нея и са сами в стаята. Не се страхуваше , че той може да я нарани , защото знаеше , че макар да я превъзхожда физически , тя може да го премаже със спокойствието си. И това го изнервяше допълнително.
Света беше странен. Леснотата , с която постигаше целите си , направо я отегчаваше. Бе имала всичко , което искаше , без да се бори изобщо. Четеше мислите му без дори да го погледне в очите. Знаеше , че момчето срещу нея бе тук за да я убеди да се събере с приятеля му. Знаеше обаче и че тя го възбужда ужасно с непукизма си и той е готов да предаде дългогодишното прителство само за да усети леда по устните й.

- Мина толкова много време от както беше готова на всичко за него. Знам , че не си толкова студена , колкото изглеждаш. Просто знам , че умираш от желание пак да го видиш.

Лъжеше. Напипваше слепешком  и търсеше сърцето й. Напразно.
На ум тя прехвърляше всичко , за което се бе борила. Нещата , на които бе отделила повече от месец , бяха тези , които наистина си заслужаваха. А те се брояха на пръстите на едната й ръка.
Новия , новия беше различен. Цели три месеца тя се мъчеше да го получи. Знаеше , че щом го получи ще й омръзне. Знаеше , че щеше да го захвърли в някой ъгъл на живота  си и никога повече да не се върне към него.
В живота й всичко ставаше по план. Ставаше по едно и също време , отделяше точно преценено време на избирането на дрехи , на къпането и гримирането. Имаше точно разграфено време на изпълняване на желания. Дори закъсняваше по график.
Но това момче съсипа плановете й. Не й омръзна , напротив - с всеки следващ ден той палеше нови и нови емоции в нея. Беше скапал всяка малка дълго планирана подробност в схемата и за живота й и сега не знаеше какво да прави. Обикновено би отделила малко от времето за сън за да създаде нов план за действие , но сега не можеше. Не можеше да контролира живота си. Нямаше власт дори над следващите няколко секунди. И й харесваше. Хауса , който новото момче бе вкарало в живота й невероятно много я възбуждаше. Караше сетивата й да се изострят. Чувствата й се блъскаха като куци помияри в тъмното. Но й харесваше.

Тогава й просветна - беше време да сложи край на нормите , които сама си бе наложила. Нямаше нужда вече да се прави на вежлива и студена.

- Ти плащаш сметката.

Усмихна се съвсем сърдечно , облече якето си и излезе. Слезе по стълбите , отвори тежката метална врата и се озова на улицата. Вдиша дълбоко мръсния въздух и усети свободата - нещо , от което сама се бе лишила преди много години. Усети биенето на собственото й сърце и с облекчение прегърна неизвестното.

Имаше право да обича втори път. И щеше да се възползва.

Не изтрих блога. Но ти знаеше , че няма да го направя , нали ?

Ще продължа да пиша , за да знаеш , че твоята някогашна изгора още е жива и здрава и се развива нормално.

Искам специално ти и останалите от жалкото ти обкръжение да знаете , че най-накрая успяхте да ме засегнете и , противно на всички очаквания , имам сърце :)

След като всичките ми тайни бяха разкрити , останах гола. Но останала веднъж гола , осъзнах , че нямам нужда от дрехи.

Благодаря , за всяка тайна , която ТОЙ сподели с пълните непознати. В случай , че е пропуснал нещо да каже , ще ви състава списък , който може да си разпечатате , за да не си давате друда да помните всичко. Не ми благодарете.

1. Имам парафилия - Състояние при което сексуалната личност/сексуалните предпочитания са изменени към странни, необичайни вариации. Краси ще ти обясни какви точно ;
2. Създадох блога , защото някои неща бяха твърде тежки , за да ти ги кажа лично. Винаги пишех в него за себе си в 3то лице , оставяйки си вратичка да излъжа , че не става въпрос за мене.
   
3.  Белега на задника ми не е от Краси , каквато е всеобщата заблуда , просто когато бях малка седнах на игла за плетене ;
4.  Винаги спя гола , сутрин изизам отново гола на балкона за да посрещна слънцето , независимо каква е температурата или това дали има слънце ;
5.  Пея на небето за да спре да вали ;
6.  Нападали са ме три пъти ;
7.  Изнасилвана съм два пъти , нито веднъж от случаен нападател. От кой ? Погледни човека до себе си и ще се сетиш ;
8.  Имам черен печат в паспорта си и никога не мога да стъпя в Македония ;
9.  Понякога плача без повод и единственото , което ме успокоява е секса ;
10.  Имам фобия от стълбища ;
11.  Когато бях 6ти клас целунах момиче , въпреки че хомосексуализма ме отвращава ;
12.  Не харесвам рози. Твърде изискани са. Обожавам макове ;
13.  Звездата на гърба ми има десет лъча. Петте лъча на голямата звезда отговарят на пет човека с особено важно значение за мен , а тези на малката - на пет неща , с които всеки от тези хора ме е наранявал. Убедена съм , че той вече ви е разказал какво точно имам в предвид ;
14.  Имала съм сексуална фантазия с цветнокож /АНАТЕМА ЗА МЕНЕ/ ;

Мога да продължа списъка до безкрайност , но едва ли има смисъл. Вече имате достатъчно причини да ме отритнете от църквата , да ме пратите в изгнание , да ми биете шута или там както искате го наречете.

Най- важното , котето пропуснах да спомена е , че :

Изобщо , ама изобщо не ми пука какво мислите :)

Убивах наред всички сезони
и през техните трупове
изяла пътя те гоних.
Разрушавах живота си до голи основи
и отново се изгражах в теб , твоя.
Защо не вдигнеш шибания гсм и не ме довършиш ?
Или трябва всичко да бъде сън и без вина да си тръгнеш ?
Аре , продай ми една последна нощ в пияна градска лудост.
Давай , издери ме и пак ме залепи с ръце от нежна грубост.
Направи ме. Моля те , измисли ме.
Искаш ли да се разкараме от тоя бар ?
Какво ще кажеш просто за улицата ?
Не ми казвай , че не чуваш как диша!
Не , не ми казвай , че да ходим по колите е детско и излишно.
Става ли ? Кажи ми , става ли ти ?
Бий ми една доза живот преди да е започнало зверското УТРЕ.
Утре ще бъдем зверски реални.
Сега сме ние. Това е като истински секс , а не жалки чикии -
житейски , кратки , банални.
Кажи ми , не ти ли харесва ?
С кой друг ще плачеш , докато го правиш ?
Просто давай. Руши. Разпечатвай ме.
Аз съм бандеролът на твоя живот.
Ти си прерязани вени , изтекли в любов.
Ето за това ти говорех - готино е да си дъно.
Готино е да се дъниш. Буден да сънуваш. А не в спомени да се отъркваш.
Сега сме мръсни и цигарени , и залезни ,
а дом са ни хотелите и живите подлези.
Да , ето за това ти говорех. Да ебеш майката на тоя свят.
И сестра му. И изобщо.
Да, за това ти говорех , и знаех:
това беше последната целувка ПО ЧЕЛОТО от тоя живот
... преди голямото генерално ЧУКАНЕ ...

Снега винаги ще ми напомня на теб.

Побиват ме тръпки. Не мога да те забравя. Защото всичко ми напомня на теб.

Обичам те. Няма да ти го кажа , защото нямам право да ти давам напразни надежди. Всичко свърши и глупавите ми чувства нямат никакво значение.

Въпреки това ми се ще да знаеш , че те сънувам всяка нощ , че те обичам както преди , че още помня сините ти очи и гласа ти , и устните ти , и сладките обръщения , и всичко останало. И никога няма да ги забравя. Обичам те , ще те обичам винаги , но просто ... Просто всичко свърши.

Незнам какво изпитвам към него. Не знам дали го обичам. Не знам дали мога пак да обичам. След като вече съм обичала теб , света никога няма да е същия.

Един ден ще съжалявам , че не съм се събрала с теб. Един ден ще те моля за още един шанс , но ти ще си разбрал , че не го заслужавам и няма да ми го дадеш. Един ден ще осъзная , че ти си бил най-хубавото нещо в моя живот , но този един ден ще е прекалено късно.

Искам да знаеш , че въпреки всичко което взаимно сме си причинили , не бих променила нито една секунда от връзката ни. Искам да знаеш , че за мен винаги ще си останеш моето електрическо-плюшено-тигрово бебе-прасе-папкатор.

Сбогом.

писмо до теб

Знам , че само ти четеш блога ми. Защото само ти знаеш за него. За това няма да адресирам посланието си , няма дори да спомена името ти.

Уж създадох блога , за да мога да ти споделям нещата , които нямам сила да кажа по една или друга причина. Разбрахме се никога да не обсъждаме написаното тук , нали ? Не мисля , че вече имаме нужда от него. Не мисля , че някога пак ще ти споделям.

Мога да ти кажа всичко това на живо , защото , въпреки че съм емоционално лабилна , както ти обичаш да споменаваш , съм достатъчно силна да те погледна в очите и да ти кажа истината. Но ще ти отговоря по жалкия начин , който сам избра. А после ? После ще изтрия блога и всички тези компроментиращи истини ще останат самоо в главата ти.

Отдавна знаех за всичко това. Можеш да умееш да прикриваш емоциите си , но аз те познавам по добре от всеки друг и не можеш да скриеш нищо от мен.

Ти си най-добрия приятел на света. Или поне беше. Вече не си. Вече не фигурираш в живота ми. За мен си просто нейното гадже. Защо ? Защото си копеле. Защото съм заставала зад теб толкова пъти , а ти изчезваш всеки път , когато имам нужда от тебе. Защото ме предаваш всеки път , защото не вярваш в мен , защото ме прецакваш при всяка удобна възможност , защото си играеш с чувствата на човек , на който държа. И най вече защото си ужасен лицемер и толкова време си лъгал за чувствата ти.

Така че следващия път като решиш да направиш подобно признание си представи как седя само по прашки в кухнята ми /както не веднъж си ме виждал/ и те гледам с онзи поглед /който много добре познаваш/. Представи си устните ми докато ти казвам :

МАЙНАТА ТИ !!!

откровение

"   Тя ми каза да пазя тайна. И аз изпълних молбата й. Не казах на никой. Никога.

Не казах колко много я обичам. Дори на нея.

А я обичах. Безусловно. Неудържимо. Диво. Обичах я повече от себе си.

Но тя никога не разбра.

В очите й виждах себе си. Мечтаех , наадявах се , исках един ден тя да види същото в мен.

Още помня първата ни целувка. Помня я все едно беше вчера. Но тя беше студена , безчувствена. Онази вечер преди пет години разбрах че тя ще е единствената.

Но тя не искаше и да знае за чувствата ми. Станахме приятели , защото това бе единствения начин да я задържа до себе си. Гледах я как страда заради момчета , които не я заслужаваха. Наблюдавах отблизо грешките , които правеше. Обичах момчетата които тя обичаше. Спасявах я , когато той я пребиваше. Водех я в болница , взимах я оттам , превързвах раните и прикривах синините й. Въпреки че знаех , че за нея никога няма да съм нещо повече от приятел.

Годините минаваха , а аз никога не събрах смелост да й призная , че когато й казвам "обичам те", това не е просто приятелска обич. Бях най-добрия й приятел , подкрепях я , помагах й.

Беше 25 октомври , 4 часа следобед. Позвъних на вратата й , а тя отвори полугола и разплакана. Беше толкова красива. Хвърли се на врата ми и ми разказа за чувствата й към поредното момче. Второто момче в живота й , към което изпитваше такива чувства. А аз просто седях и я гледах. Лицето й беше бледо , косата рошава. Зърната й бяха настръхнали и аз ясно виждах очертанията им върху тениската. Леко трепереше, но не беше от студа.

Възхищавах й се. Беше силна , борбена , безсрамна пред хората. Но когато оставахме на саме , тогава тя бе наистина истинска. Беше малка. Не знаеше какво да прави , изчервяваше се от срам. Беше съвършена. Луда. Извратена. Нимфоманка.  Нуждаеше се от закрила , въпреки че се срамуваше да признае , че не може да се справи сама.

Аз бях намерил момиче , точно нейно копие , имитиращо държанието й , дишането й , чувствата й. Но тя никога нямаше да бъде нея. Никога нямаше да бъде най-прекрасното нещо на света.  Но аз щях да я обичам , защото въпреки че беше просто глупав двойник , тя напомняше по всичко на теб.    "





Ти си в банята , а аз съм сам на лаптопа ти. Никога няма да имам смелост да ти кажа всичко това. Знам , че няма да го видиш сега , но когато се прибереш довечера и седиш сама , пушиш и се отдаваш на летаргията си , ще четеш кво пише в блога ти и ще видиш това. Виждаш ли колко добре те познавам ? Познавам стила ти , начина ти на писане. Мога да те позная из между хиляда други. Защото ти си единствената. Обичам те. Исках само да го знаеш.

Can you hear my heart beat in this bond
Do you know that behind of this bond
Lies the deep desire I'm in love hey
Make a wonderful love if I may
All my dreams to be all I can do
Only I love, only love
And you say I knew we should find a new way
Make a wonderful love if I may


Той си беше тръгнал преди минути и сега тя седеше сама в целия апартамент. Сама в целия град дори , цялото й семейство беше в провинцията. Сама в целия свят.

Музиката беше нежна , успокояваща и ... леко възбуждаща. Тя обожаваше тази песен.

Вчера докато правеха секс телевизора беше включен , а тази песен беше саундтрак на филм а , който даваха. Тя я чуваше за първи път и макар трудно да разбираше текста , се почувства невероятно свързана с него.

Но той си беше тръгнал преди минути , а може би вече час , седмица , година ? Тя седеше сама в целия апартамент , в целия град , в целия свят ... Но не беше сама , защото аромата му бе попил в дрехите й и тя още го усещаше до себе си.

Беше невероятно красиво , всичко това изглеждаше като нещо вече преживяно. Нещо , което вече се беше случвало. Така и беше. Всяка неделя от 3 седмици насам тя седеше сама в кухнята , с включен лаптоп , разтворени крака , протъркани между бедрата. Седеше и пушеше , слушаше нежна музика , запазила спомена за предната вечер и мислеше за него.

"Toва не може да продължава така." помисли си тя.

Стресна се , стана и нервно започна да обикаля кухнята. Едва виждаше от цигарения дим , който тя толкова обичаше. Страхуваше се да признае , че се е привързала толкова силно към момче , към което си бе обещала да остане безразлична. Той идваше и си отиваше , докосваше я нежно и на нея й се струваше , че само с поглед й обещава да не я наранява. Но тя не беше глупачка и , въпреки че съзнанието й отказваше да го повярва , знаеше ,че това момче бе най-лошото нещо , което можеше да си причини.

"Не спазих правилата"

Беше истина. Тя знаеше как да се държи с мъжете. Знаеше точно как да говори , как да докосва , как да възбужда. Знаеше как да влезе в главата и в сърцето на всеки един мъж , беше наясно с всяко малко правило. Но не направи нито едно от нещата , които трябваше. Още щом го видя за първи път , момичето разбра , че с него не може да е такава , каквато трябва. Нещо в излъчването му не й позволяваше да е студена и безразлична , малка перверзна кучка без сърце. Бе свалила гарда още на първата им среща. От тогава бяха минали 25 дни , 25 прекрасни дни , и сега тя бе останала напълно гола и уязвима пред него.

Знаеше , че това няма да свърши добре. Знаеше , но не можеше да направи нищо , за да промени хода на нещата ....

Стефан

Часът беше 12.33 през нощта. Една студена октомврийска нощ , без звезди по небето.

Тя спеше вече от няколко часа , но лая на кучето й я бе събудил. Отвори сънливи очи и стана. Знаеше , че то чака тя да го разходи , за това взе повода му и без нищо да каже отвори вратата и повика асансьора. Кучето , сякаш прочело мислите й я последва , вече притихнало , разбрало , че макар и изправена , тя още спи.

Когато излезна от блока хладния вятър сякаш я зашлеви. Бързо се разсъни , нервно се заоглежда наоколо. Живееше в опасен квартал и разходките по това време на денонощието не бяха от най-безопасните.

Тя гледаше как кучето тича около нея щастливо. Не знаеше колко време бе минало ,  но животното само щеше да й подскаже кога е време да се качват. Между двамата имаше необикновена връзка и не им трябваха думи , за да се разбират.

Момичето погледна небето. То обаче се бе скрило зад куп облаци и изглеждаше студено и навъсено. Липсваше й лятото. Липсваха й песните на птиците , които толкова мразеше , липсваше й топлия вятър , липсваше й морето , липсваха й късите панталонки , безгрижните дни ,  безсънните вечери , количествата погълнати наркотици , неизпитите бири , задушаващите прегръдки на майка й , припадъците на нервна почва , успокоителните , часовете прекарани в болници ....

Тя изпищя ужасено . Някой я беше хванал за рамото и тя умираше от ужас. Представяше си ужасните неща , които щяха да й се случат ....

Нечия ръка се прилепи към устните й и заглуши писъка. Сълзи се застичаха по бузите й , а от слушалките в ушите й звучеше "That's the sound of yourself dieing". Една от слушалките се изхлузи от ухото й и в този момент тя осъзна , че не чува лая на кучето. Това не бе обичайно , то не би я оставило. Тя забрави за страха за себе си , притесни  се за любимото си създание , за най-добрия си приятел. Понечи да посегне на нападателя си , но осъзна , че той бе хванал здраво ръцете й с една ръка и тя не можеше и да помръдне.

"Успокой се , няма да те нараня"

Гласът беше притеснен , очудващо познат , това я успокояваше до някаква степен , но мисълта за кучето не й излизаше от главата.

"Ще те пусна , само не викай"

Тя поклати нервно глава , но веднага щом усети хватката около ръцете й да се отпуска скочи и извади ножа от чантата си. Обърна се към нападателя си , с ясното съзнание , че не би могла да му направи нищо , но с отчаяна надежда да защити животинчето си. Тогава видя познатото лице - лицето на момче , по-страшно от мисълта за смъртта. Лицето на момче , което всеки път щом решеше , че е забравила , изплуваше , за да й покаже , че не е възможно да го изтрие от ума си.

Махай се.

Тя беше сериозна , гласът й звучеше уверен и студен .

Не.

Но той знаеше , че това е само фасада. Той знаеше , че тя винаги ще се разтича при вида му.

Той се приближи до нея , хвана я с една ръка през кръста , а с другата за китката на ръката с ножа. Доближи лицето си до нейното и застина в това положение. Вперил поглед в нея , страстен , силен , доминиращ. Поглед , който тя бе виждала единствено когато правеха секс. Тя изгаряше. Кожата й се нуждеше от неговата , абстинираше за грубото му докосване. Не можеше да мисли , можеше само да се отдаде на момчето с жълтата шапка.

Най накрая той я целуна. Не както преди. Не плахо и за кратко , не само по устните. Целуна я страстно , толкова страстно , че тя изпусна ножа и уви ръце около врата му. Той хвана краката й и я накара да обгърне таза му с тях. Облегна гърба й на стената на блока и разкопча якето й. Болеше я , но от това идваше възбудата. Усещаше го. Той бе не по-малко възбуден от нея.

Беше различно. Нямаше думи. Нямаше чувства. Нямаше въпроси. Бяха само двамата в целия свят , дори студената октомврийска вечер я нямаше.

Якето й се свлече на земята , а той прокара ръка под блузата й. Станала излишна , тя също бе захвърлена на земята. Ноктите на полуголото момиче се впиха в гърба му и раздираха кожата му и рисуваха цветя от кръв по бялата му тениска.

Бяха само той и тя , сами някъде в безвремието , а неговото "обичам те" остана да виси , глухо и самотно в нищото.

Пусни ме!

Тя крещеше. Удари му шамар , отпусна краката си и се свлече от него , както преди секунди , а може би минути бе паднало якето от раменете й.

Надживях този етап , не те искам в живота си.

Тя за първи път вярваше , когато казваше тези думи. Погледна го сурово , събра дрехите си от земята , вдигна каишката на кучето , което тичаше към нея , сякаш изчакало най-подходящия момент. Отключи входната врата и се качи в апартамента си без да се сбогува с момчето.

Искаше отчаяно да сподели с някой какво се бе случило , но не намираше думите. Страхуваше се , че ако разкаже за срещата , тя ще се обезличи. Погледна към вратата на стаята си. До нея се мъдреше стикер на Goat.

Тя се усмихна задоволствено. Най накрая , след три години , тя имаше сила да отлепи стикера и да го изхвърли.

дс

Светът е толкова объркан , има толкова много защо-та , че цяла вечност не би стигнала да им се отговори. Няма нищо сигурно , освен любовта.

Чистата любов , ускорения пулс , когато виждаш лицето му и липсата му в студените нощи. Тръпката , че можеш да го загубиш и сигурността в това , че дори да стане така , той завинаги ще си остане татуиран върху сърцето ти. Обичта , която раздаваш безрезервно , обичта , с която обичаш всичко около теб , защото ти напомня на него , същата онази обич , с която проклинаш секундите до срещата ви.

Но при толкова много неща , които знаеш за любовта , не можеш да не се запиташ : "Колко пъти всъщност би могъл да обичаш?" Дали любовта идва веднъж в живота и тръгне ли си оставаш изпразнена от съдържание опаковка ? Или можеш да събереш сърцето си и да обичаш отново ?

Нямам представа , но искам да разбера.

Отчаяно искам да знам




Дали мога да обичам новия ?

д

Тя лежеше сама в празната стая , а мислите отчаяно се блъскаха в главата й.

Обичаше го. В това беше сигурна. Но връзката им беше изчерпана. Новия й даваше надежда за по-добри времена. И тя го искаше. Но не знаеше дали може да го обича. Не знаеше дали може да изпитва пак тази величествена , изпепеляваща , убийствена любов. Не знаеше.

Гледаше снимката на любовта й. Единственото , в което беше сигурна бе това че го обича. Но не можеше да се върне при него. Дори да я приемеше обратно , в което тя се съмняваше , щяха да са щастливи заедно още месец , два , година. А после ? После тя пак щеше да пожелае друг, пак щеше да разбие сърцето му , пак щеше да съсипе живота му. А нямаше право.

Щеше й се да има сила да сподели всичко това с някой. Но нямаше. Нямаше сила да изрече името му на глас , камо ли да говори за него. Умираше бавно , умираше болезнено , умираше със сигурност.

Преди две години , когато бе започнало всичко , тя беше толкова безгрижна ... А сега с болка си спомняше за всичко ...

Но дори да имаше шанс да промени миналото , тя не би го сторила. Не би изтрила нито един болезнен момент от спомените си , защото именно в тези моменти тя бе осъзнала какво означава Любов. Любов в най-чистата  й сурова форма. Любов , която прегазва. Любов , която щеше да пребъде ....

Разплака се и стана. Облече се , почувства се красива и излезе.

Навън , в един свят в който нищо не я очакваше , тя ходеше без цел и посока , молейки се мислите в главата и да се укротят ...

Молба , която никога не се изпълни ....

фрт

Беше 0 часа и 0 минути.
Началото на новия ден. На 20 октомври 2009 година. Ден като всеки друг ден ... или не ?

Тя седеше , сякаш прекършена в ъгъла на стаята. Плачеше тихо , а може би просто сълзите се стичаха от очите й , защото тя не помръдваше , не хлипаше , а лицето й бе бледо и безизразно.

Секундите се нижеха бавно , толкова бавно , че направо я побъркваха. Този ден бе истинско изпитание за нея и тя се бореше да победи.
Да победи в една игра , в която е невъзможно да си победител.

Тя обичаше да пуши. Смяташе това за едно от най-красивите неща , които може да прави , толкова универсално , подходящо за всякакви настроения , за всеки час и всяко място. Но не и днес. Днес тя нямаше да пуши , нямаше да мърда , нямаше да живее. Днес не беше просто поредния ден , не беше просто 20 октомври .

Бяха минали 8 минути от настъпването на новия ден, а тя имаше чувството , че са минали часове. Сгърчена на пода , тя бе поразена от ужасни чувства , разкъсващи , убиващи.

"Още малко и ще събера сили да стана." - мислеше си тя, а часовника отказваше да работи.

Тя все още не знаеше че на 21 октомври ще влезе в болница , но дори да знаеше , нямаше да направи нищо , за да промени нещата.

Смазана в ъгъла на стаята , тя не помръдваше нито частица от тялото си. Единствени сълзите , стичащи се по бузите й подсказваха за живот в това кухо тяло.

"Две години" - мислеше си - "Две години ... Колко бързо минаха ! Или пък бавно ?"

Нямаше представа. Момчето с болезнено сини очи бе запечатано в съзнанието й. Още помнеше аромата на кожата му , формата на лицето му , вкуса на устните му. Помнеше всяка негова дума , макар да се опитваше да забрави всичко и да продължи.

Бяха обречени. Нямаше смисъл да продължават да са заедно и тя го знаеше добре. Бяха се разделяли вече веднъж , но тя не издържа и с писък падна в краката му. Но когато нещо е изчерпано нищо не може да го поправи. И края дойде , за втори път.

Но тя го обичаше , не спираше да го обича , колкото и да отричаше. В нея още имаше тайна надежда , че един ден пак ще са заедно , този път завинаги. Този път без лъжи , болка и всичко останало. Тя вярваше , че ще е така , макар да знаеше , че е невъзможно. Бе допуснала толкова грешки , той й прощаваше , но тя самата не можеше.
Заслужаваше да я мрази и го знаеше добре.

От три седмици беше с другия , с новия. Той беше красив , умен , мил , караше я да се чувства отново щастлива. Докато една нощ той не се изправи в леглото , а тя в присъница не го обърка с любовта на живота й.....

Не обичаше новия , но беше адски влюбена. А може би го обичаше , но по различен начин. Не знаеше. И не искаше да знае. Стигаше й да знае , че го има.

goat

Дойде лятото .

А с него - и щастието . Но и летния дъжд ...

Цяла седмица валеше . Не беше спирало и за секунда , беше студено , влажно и най-вече подтискащо. Време , създадено за премазване на усмивки .

Тя седеше вече втори час и чакаше нещо да се случи . Някой да мине . Някой да се усмихне . Или просто някой жълъд да падне от дървото и да убие някоя катерица . Каквото и да е , просто да прекъсне тишината .

Беше облечена в къса бяла рокля и и беше студено . Дъждът като по чудо беше спрял и сега тя вече можеше да се усмихне . Беше седнала върху бял плик на тревата и чакаше калта да я залее и изцапа . Тогава чу гласовете .

Първоначално не и направиха впечатление , поредните гласове в главата й , които бяха всъщност отражение на забравени спомени . Извади цигара и точно преди да я запали осъзна , че гласовете и лицата , които виждаше не бяха спомени , бяха съвсем реални и все повече приближаваха .

Нещо пробяга през гълото и , мина през сърцето и запърха в корема . Тръпка , отдавна забравена .

Четирите момчета все повече приближаваха , но тя бе скрила лицето си с чадъра /въпреки че не валеше/ и те не можеха да я видят .

-Ей , имаш ли огънче ? - чу тя глас , идващ от чадъра . Под края му тя виждаше непознати мъжки кецове.

Но това не я плашеше , нито факта , че е сама с тези непознати в средата на нищото ...

Без да каже нищо , без дори да помръдне чадъра подаде запалката на непознатия . Пеперудите в корема и вече побесняваха , блъскаха се в стените на слабото и тяло и опитваха да го разкъсат . Тя знаеше , че познава този непознат . Знаеше също , че е достатъчно само да го погледне , за да се разплаче . Въпреки това тя нямаше представа кой може да е той .

Той понечи да заобиколи чадъра , така че да види лицето и , но тя следваше движенията му и не му позволяваше . Несъзнателно обаче беше разкрила лицето си на другите ...

-Вили ??

Тя бързо обърна лице и видя момче с кафеви очи и къса коса . Странно непознато момче , което обаче носеше мириса на нещо отдавна забравено .

При споменаването на името и момчето , което все още опитваше да заобиколи чадъра , така че да види лицето й , се спря . Хвана чадъра и просто го вдигна и тогава пред очите й се разкри болезнено изкривената усмивка на упорито подтиснат спомен .

Това беше мястото , където преди 3 години тя лежеше в калта и плачеше , огорчена от думите му . Мястото , където той беше паднал до нея и бе нанесъл последния удар . Краката и съвсем несъзнателно я бяха довели до тук ...

Беше втрещена . Стресната . Развълнувана . Красива . Беззащитна , останала без броня . А една единствена сълза се опитваше да се откъсне от очите й и да я издаде ...

Тримата спътници на момчето се бяха отдалечили . Без дори да предполагат за драмата , случила се точно на това място , точно преди три години , те бяха отблъснати от усещането за смърт , което момичето и момчето излъчваха в момента . Мислите им направо воняха на мърша .

- Какво правиш тук ? - попита младежа.

Тя не знаеше какво да отговори . Езика и беше в момента от олово , тежък и неподвижен , тя нямаше сила да каже нищо . Нямаше сила дори да помръдне чадъра , за да се скрие .

- Ами откъсвам се от реалността - каза тя след дълго и тежко мълчание . Сурово мълчание , толкова реално , че можеше да се разреже с нож .

Той седеше , впил очите си в нейните . Излъчваше точно онова , по което тя бе полудяла преди три години .

- Защо си сама ? Къде е приятелят ти ?

Болезнено . Тя нямаше отговор . Не можеше да му разкрие , че това , което и даде сили да се пребори с болката преди , вече си беше отишло ...

- Няма го .

Нямаше нужда от повече думи . Той всичко беше разбрал само по погледа й . А сега една сълза бавно се стичаше по бузата и . Тя нервно извърна глава , затвори чадъра и го остави до себе си .

- Красива си . По-красива от предишния път . По-красива от всякога .

Тя беше толкова уязвима . А той толкова я обичаше именно заради слабостта й . Момчето всякаш успяваше да помирише слабостта й . Тя кървеше от лицето й , а той жадно пиеше от нея ...

Силен гърмеж наруши тишината . Втора сълза се застича по бузата й . Той протегна ръка да я избърше . И тогава , съвсем неочаквано , заваля ... Силно , едри тежки капки се стоварваха с невероятна скорост по нея , по него , по чувствата им . Но тя не отвори чадъра си . Остави дъжда да я вали , да вали и него , да напои роклята й , така че да се впие в тялото й и да запрозира . Знаеше , че под нея ще се види само трупа на отдавна отминалото щастие .

Той седна до нея , в калта . В онази кал . И я прегърна . Тя заплака неудържимо , цялото й тяло се тресеше в стенания . Усети , че и той плаче .

Стресна се и го погледна . Той я целуна - бавно , нежно и само по устните . Тя  не се дръпна , но той не продължи . Беше като първата им целувка - нежна , болезнена , вещаеща страдание и порой от сълзи и за двамата .

- Обичам те - каза той . - Не като приятел , обичам те както мъж обича жена . Не съм спирал да те обичам и за секунда .

Женски писък ги върна към реалността . Тя съвсем беше забравила , че не са сами . Обърна се към другите и видя , че не са три момчета , а две момчета и едно момиче . То беше облечено с мъжко горнище и явно за това тя не беше обърнала внимание . Но сега беше свалила качулката .

Макар да беше отслабнала , косата и вече да беше къса , лицето и различно , Вили успя веднага да я познае .

- Ина ? - каза тя , поглеждайки момчето . - Ина ? Целуваш ме , а тя е тук .

Ина седеше пребледняла , цялата вир вода , коленичила в лепкавата кал и плачеше .

Но момчето не се интересуваше . Пред него седеше любовта на живота му и той не искаше да изпусне последния си шанс да я получи .

- Да , Ина . - каза той . - Ина . Аз ... аз не я обичам и ти го знаеш .

Момичето вече не седеше неподвижно . Беше грабнала чадъра си и го отваряше . Сложи ръката си в калта и се повдигна .

- Не си се променил . Пак ще разбиеш сърцето ми , стига да ти позволя ...

И тогава тя осъзна всичко ... Вече не беше слаба , малка и податлива . Да , всичко на което се крепеше си беше заминало . Но тя все още имаше най-важното - себе си . Имаше воля , имаше сила , имаше желание да продължи . Тя носеше лятото , заключено в косите й и то и даваше сила да продължи .

- Аз няма да ти позволя .

Тя стана и тръгна към Ина . Момчето понечи да я догони . Но тя стигна първа , макар и да не тичаше .

- Ето - каза тя , подавайки чадъра на коленичилото момиче . - Вземи го . Прибери се , изсуши се . И бягай далеч от него , чуваш ли , бягай далеч .

Продължи хода си , но колкото и решителна да изглеждаше , сега тя бе най-слаба . Затича се , плачейки , хлипайки , мразейки се за пропиления шанс .

Но бе запазила достойнството си ...