Кръвопиец

Това е едно мое стихотворение...вече старичко ноо имам нужда да ги paste-на някъде за да не ги загубя

Кръвопиец :)

Нощ над призрачния град се спуска.
Кръв капе от моята уста.
Моята жертва надежда изпусна,
ах, колко е топла и сладка кръвта!

Червена мъгла обгръща страха им,
болка, пронизани от остри зъби вени, носещи смърт
Нещастие, безсмъртност, блян неизпълним,
проклятие... и дарба е вечността.

Проклета от светлината,
вървя сама по безлюдна пътека на кръвта,
ах, тъй празна е душата,
на докоснаните от сатаната същества.

Кръстoвете не ме плашат,
нали на Него искам да приличам,
но аз съм просто дете на нощта,
своето съществуване на мрак обричам.

Кръвопролитие след кръвопролитие
и жаждата ми за човешка кръв.
Нощта е моето прикритие,
А мистиерията - моя стръв.

Искам като всички и аз да умра,
като смъртна простия си живот аз да живея,
но аз съм проклетa от смъртта,
лишена от смисъл за нея вечно да копнея.