Вече мина цяла седмица...а имам чувството, че е минала година откакто за последно усетих устните ти...И се съсипвам всеки ден повече. Ама за какво?! Да ми се неначуди човек...
Преди точо седмица по това време те ми целуваше...А сега съм сама...Къде по дяволите отиде?! Продължавам да пиша за тебе...А може би помниш?! Незнам...
А и не искам да знам. Искам да вярвам, че е така, че мислиш за мен, че ме пазиш в сърцето си. Трябва, просто трябва... за да не загубя личността си.
No comments:
Post a Comment