Това чувство за самота не ме напуска. Днес пак бях сам самичка въпреки, че Светла ме чакаше на метрото. През цялото време всъщност бяхме заедно...И въпреки това бях сама..

Видях теб...И някак си бурята в умът ми утихна. Осъзнах за пореден път, че точно ти си липсващата част от пъзела на раздробената ми душа.

И обладана от мислите за теб, аз се почувствах щастлива, защото беше толкова близо и аз можех спокойно да се наслаждавам на бляскавата игра на лампите, отразяваща се в очите ти...И за този кратък миг на щастие заплатих жестоко...

Истината за пореден път ме връхлетя...Ти си тъй безразличен и студен...по моя вина...

Вялото ти 'здравей' само потвърди опасенията ти. Но сърцето, неповлияно от ума, долови сигнал, че искаш да ме докоснеш, да ме прегърнеш, че имаш нужда от мен... Да...И това стана не защото всичко това е истина, не защото можех да дешифрирам неясните знаци на обърканото ти съзнание...Едва ли изобщо някой изобщо може...Не. Просто го усещах, защото така трябваше. Защото иначе сърцето ми щеше да се пръсне. Защото ако болното ми въображение не рисуваше измислените ти чувства, аз просто щях да изчезна. И не, този път не говоря за душевно изчезване. Говоря за съвсем истинско, материално изчезване. Без изкривената си представа за живота щях да съм погубена....да повяхна и нежния вятър да отвее прахта на погазените ми чувства, а някой случаен пътник да погази въглена на нашата любов. И ето - пак казвам нашата...Защото просто трябва да вярвам, че е споделена, за да продължа жадното си съществуване. Но не...За теб бях просто поредната...

Те хората добре са си го казали : "Не ме обичай, че да те обичам аз". И е точно така. Просто гадната човешка психика е така устроена. Винаги искаме това, което не можем да имаме. И защо? Еми за да ни е гадно. Да, всичко в този живот се свежда то едното "гадно". Дори щастливите моменти, защото после пък ни е гадно защото са свършили и ние сме затънали отново в ежедневната порция нещастие...

А може би трябва да сме нещастни, за да можем да отценим после вкуса на истинското щастие? Не знам.

Стига толкова за сега...Като се прибера пак...


Това между другото е преписка от тетрадката ми по технологии. Да, в нея се роди тази боза.