Незнам, наистина незнам какво ми става. Имам странната способност да се карам с момчетата, които харесвам още преди да съм тръглана с тях...Ама как го правя?! Незнам...Май вчера прекалих...Сега дори не ми пише...Еби им майката...
И в момента ми е едно отпуснато, безразлично, заспало...и как по дяволите се очаква да ходя на дискотека в това шибано настроение?! Да...В момента единствената дума която ме описва точно е глагола 'НЕ ЗНАМ'. Нищо, ама нищичко не знам...Амас на кой му пука? Дали някой изобщо го грее как се чувствам?? Нем...И по добре...Иначе до сега да съм в психиятрията...
Е...отдавам се на обзелата ме апатия и продължавам да имам нужда да заплача, но просто толкова сълзи му подарих, че сега очите ми изсъхнаха...А може би е по добре така? Кой знае. Не съм аз със сигурност...
Искам да избягам от затвора, в който съм сега. Не бе, не съм 30 годишна серийна убийца. Живота ми е затвор. И изхода от него седи във съседната стая...Наострен и студен, чакащ да докосне кожата ми и да стане едно с плътта ми; да раздере повърхността и да се спусне до същността...Да докосне пулсиращите ми вени и да плъзне острието си по тях...И така да ми дари миг щастие...А след това - вечна забрава..
No comments:
Post a Comment