Знаеш ли...от отдавна искам да ти го кажа. Мразя те! Да, искрено те мразя. Мразя усмивката, завладяла мислите ми, мразя погледа ти, който гледа право в сърцето ми, мразя косата ти, скрила в себе си снопчета светлина, мразя лицето ти, което виждам всяка вечер в моя сън, мразя устните ти, които още не излизат от съзнанието ти, мразя гласа ти, който утеква в главата ми...мразя ВСИЧКО в теб...И най-вече мразя хладното ти сърце, сякаш направено от камък...
Колко пъти само казах 'мразя'...Да, това е моята тайна надежда че с многократното повторение ще повярвам в собствените си думи...
Трябва да те мразя! Защото иначе трябва да призная колко много те обичам...
Днес е хубав ден...
Дали ще дочакам утрешния?!
No comments:
Post a Comment