В час по френски съм...и учим нещо...Но думите просто минават покрай ушите ми. От време на време се намесвам с някой отговор, който обаче или е грешен или не е на мястото си...
Не внимавам. Пък и не искам. В момента единственото на френски, което ми се върти в главата е въпрос...към самата мен: "Qu'est-ce que JE fais?!". И отговор нямам. Всъщност май най-точния отговор ще бъде: "Мисля за теб". Но не мога да го кажа на френски. И защо? Еми защото си ми завзел изцяло мислите и не мога да се съсредоточа. Дори да сме го учили, не мога да си спомня. Господи! Помня само твоята усмивка. А тя отеква в мътното ми съзнание...
Единственото което ми остана от теб - спомена...
Чак започвам да се плаша...Къде ми отиде здравия разум?! Изпари се. Също както ти.
Дискът се завърта...почва някакъв разказ. Да, сега го чувам. Слушаме за живота на някаква...То това защото аз нямам достатъчно проблеми, че сега ще слушам и нейните...
Искам всичко и всички да изчезнат...За да се пренесе самотата от душата ми и в реалността...
No comments:
Post a Comment