Какво ми има...постоянно съм в некфо супер тъпо състояние. Вчера спах във Вики...спах е силно казано абе беше яко...Кеф яко DRS, яко долна чалга, яко метал...бе от сичко яко. И сичко беше много добре...почнах да разглеждам снимки на компютъра й...И изведнъж попаднах на по горната...и на още някои. И гледахме половин час без да помръднем Колев, Заека, Калоян и Ицо...И тя се разплака. Защото тези четири момчета бяха толкова добри, бяха най-готините в 96...
А сега какви са станали...Колев и Калоян вече не са в комплект със Заека и Ицо... Неразделната 4ка най-накрая се раздели... Сега Колев и Калата са нещо като адски творения на Марио и дори да се опитвам, не мога да позная тези хора...Аз и преди не ги познавах много добре...заболя ме заради Вики, защото тя така ги обичаше...И толкова ми натежа нейната мъка, че се пренесе и в мене...
Докато я слушах как говори за тях, аз ги обикнах...и въпреки, че познавам по-добре гадната измет, която са сега, си спомням с добро за старите си момчета...Не такива, каквито съм ги виждала аз, а тикива, каквито ги разкри Вики.
И седя сред тях и търся старите приятели... Иска ми се да ги прегърна, да усетя присъствието им...Но усещам само студенина... Сякаш сърцата им са се изпарили, сякаш сега са празни черупки...
Поглеждам ги - същите са. Слушам гласа им - същия е. Имената им не са се променили... Промяната е някъде вътре в тях и толкова ми се иска да се върне старото им аз...
Но това няма да стане...И аз, и Вики го знаем много добре...И единственото, което ми остава е, да ги гледам, такива, каквито са станали, да се опитвам да се самоубедя, че ги мразя и да пазя спомена...Само той ме крепи сега...
И плача...
Слънцето грее...
Живота продължава...
No comments:
Post a Comment