маскарад

маскарад...пиеса...и кукленото шоу...
усмивката и слоевете тежък грим...
маскарад...а погледни надолу...
сърцето ми на показ и гъстия дим...

Усмихвам се така широко
и гледам детските лица.
Скрита в мен е тъй дълбоко
човешка мъка и тъга...

Представлението вече свърши
усмивката от грим изтривам
фалша чувствата ми днес прекърши
във сълзи сега се заливам

самотно...

И днес заплаках...не плача в даскало...днес обаче имах нужда...да плача, да се сополивя и да чувам "даа ще се оправиш"... и аз незнам защо...да де, ама тя беше наблизо...толкова добра и нормална...нормална в общество на откачалки...

И защо за бога вече такива като нас се считат за странни? Защо да пишеш и да изразяваш чувствата си се смята за остаряла практика? Защо...защо когато някой се отличава от стадото, веднага бива заклеймен с кофти надпис "freak"?!
Аз не съм freak...не се чувствам така...Това че моя мозък може да роди нещо по-добро от бисерите, които ражда твоя, не ме прави ненормална...
И да...Виждам света с моите си очи...с моите червени очила за дълбоко виждане...дълбоко виждане? Да, това е, когато мога да надзърна в душата ти...Друг е въпроса, че понякога се взирам толкова надълбоко...и пак не виждам нищо...
Толкова празни погледи всъщност крият препълнени със мисли души...
В днешно времем е модерно да си тъп...Модерно е да се държиш като някой друг, защото е по готин от теб...Защото си мислиш, че е по-готин от теб...Защото е успял да те убеди, че е по-готин от теб...А той...той всъщност е откраднал чужда самоличност...

И седя...И си говоря...с теб...и вече не усещам разлика дали говоря с теб или с него, или с нея, или с още амнайсе (!?) човека, които имат същите виждания за нещата като теб не защото сте на едно умствено ниво, а защото сте изкопирали своето "умствено" ниво от 1 и същ човек...

и пак...

Пак какво? Пак пиша? Пак плача? Пак мисля? Пак се самосъжалявам? Пак в депресия?

Да...Пак.

И пак наще са ми виновни...Съсипаха ми живота, а аз не мога да спра да ги обичам...Те обаче успяха доста бързо...

хей хей хей

пак съм сама...и този път ми е много по-тежко от останалите...

Слушам песента, на която си изплаках очите заради Емо...Толкова далечен ми е спомена...Първото момче, което целунах...Първото момче, на което казах "Обичам те"...Първото момчче, което разби сърцето ми...

I hate you guys...all of ya

и така...

 Пиша...Не защото имам какво да кажа, а защото имам нужда да кажа каквото и да е...На който и да е...Дори на теб, мой въображаеми читателю.

Имам имен ден...Хубаво, а? Дам, но не разбирам, защо пак не мога да се усмихна? Главата ми е натежала от мисли за теб. И даже незнам защо... Ще издържа ли 10 дни без теб или ще се предам? Искам да издържа. Искам да те видя...Искам те. Искам, но не заради самия теб, а заради самото чувство да си с някой, да бъдеш прегръщан и целуван...Обсипван с нежни ласки...

Затварям очи...Ти. Изпълваш ме. И пак плача...

Не! Почакай! Не плача. Нямам сълзи в очите си. Пресъхнали са...

Сърцето ми...Твърдо е...

Искам да заплача...Нямам сили...Искам...Теб...

И ето...усещам как очите ми се пълнят със сълзи. Една едничка. Мъничка сълзица...Малка, но изпълнена с болка. Разкрива ме. Агонизирам. КРЕЩЯ

...продължение

Но първо ще кажа другата хубава новина, защото наистина заслужава да й отдам чест.

Наще ще ми дадат пари за да си купя билет за World of Drum n Bass... Не мога да повярвам.

Сега по същество.

Казах на госпожата по рисуване. Събра ни. В коридора. Докосна ръката ми...И ток протече по цялото ми тяло. Погледнах го. Небрежно усмихнат. А отвътре? Нежност. Усетих я.

Минутите заедно. Няма да ги забравя. Надявам се.

Хайде...стига. Няма да плача. Не повече. Очите ми пресъхнаха...

нужда...

имам нужда да пиша...Да пиша незавършени и неясни изречения...Хаотични...Несвързани...

Той. Къде е? Ти. Ти отдавна изчезна. Мислите ми. Опустоши ги. Защо? Не те обичам. Знам. Всичко е минало. Защо тогава продължавам да мисля за теб? Агонизирам. Стига.

Той. А ти? Остави ме. Не преследвай мислите ми. Не ме измъчвай. Моля. Моля се...

Той. Той е хубав. И мил. И май ме харесва.

И все пак...Ти...

И пак плача. Защо ли? Незнам. Защото мисля за теб. Ти беше моя живот. Тръгна си и със себе си отведе и слънцето, и луната, и нежния полъх на вятъра...Остави ми само сълзите, а те, верни мои спътници, се стичат по бузите ми и падат ли падат...

Не ги бърша. Напомнят ми за теб.

А той? Да. Сега ще говоря за него. Мисля си постоянно. Ще заеме ли твоето място? Едва ли. Защо да не опитам? Лошо няма. Не. Има. Пак ще съм нещастна. Поне те няма да ме предадат. Сълзите.

Сега е момента да разкажа. Защото момента беше хубав и не искам да го забравя. За първи път от месеци. Ръцете ми трепнаха. Бях забравила какво е чувството.

Очаквайте историята в следващата част...

и сега какво ми е?

Въпрос...чийто отговор незнам...

Толкова много неща...Връхлитат ме...Мисли...За теб...

Въпроси...Много въпроси...Незнам...Толкова прости...И все пак с толкова дълбоко скрит отговор...Какво става с мен? Незнам...

И мисля...Изведнъж в мрака проблясва ярка искра...Един въпрос...С един отговор...Ясен отговор...

Ще боли ли? Да! Не, не съм надникнала в дълбините на сложно преплитащите се чувства събрали се в малкото ми сърце...Просто знам...Винаги е така. Виждам...Харесвам...Обичам...Горя...И жива ИЗГАРЯМ...И сега ли ще е така? Да. Кратко и ясно...

Направих толкова много глупости...Да, миналия петък (23март) отидох на партито. Без Мими и Лили. И отидох с ясната нагласа да го направя...

Влезнах и се чувствах неловко...Само аз и Стела...И куп непознати...Миговете отлетяха...Сякаш секунда по късно държах малкото хапче в ръцете си...Бях в тоалетната...Треперех, очаквайки нещо да се случи...Някой, който и да е, да влезне и да каже "НЕДЕЙ!"... и чаках...Никой не влезе...Ръцете ми вече не потръпваха нервно, предчувстайки греха...Затворих очи, но не навреме...Една малка сълза вече бавно се стичаше по бузата ми, а аз нямах сили да я спра...

Отворих очи. Свърших. Вече бях го направила. Ръката ми още стискаше неумело навитата тръбичка. Потреперих, погледнах я и с ужас я захвърлих далеч от мен. Наведох се за да пия вода, но само намокрих устните си, изпръхнали от бушуващо неодобрение към самата мен. Погледнах огледалото, откъдето ме гледаше едно изключително недружелюбно момиче, извършило нещо, за което само не можеше да си прости...

Не. От това не се умира. Не умрях и аз. Но нещо в мен се пречупи. Те...Мими и Лили...Сълзите...Страха, че един ден ще посегна към точно това изкушение. Изкушение? Не. Дори не исках да го правя...

Върнах се в реалността. Протегнах ръка и нежно погалих отражението...Не можех да изтрия сълзите на това момиче, което все още седеше в огледалото...Не можех да изтрия собствените си сълзи...Сълзи на едно дете, усетило вкуса на живота прекалено рано...

winamp нещо си

казаха ми някаква глупост с winamp-a  и реших да пробвам...

1. How do I feel like?: Нокаут & Сенсей - Задругата на пръстена
2. How do I feel the world?: Нокаут & Йоко - Stick insect
3. How does the world feel about me?: Галена - Чупката (?!?!?!)
4. How do I like myself?: Ogonek - Oranjevo (дам, вярничко)
5. What can I do to like myself more?: Avril Lavigne - how does it feel
6. Do the world get me right?: DRS - Scum (skit)
7. Have I found my real love?: South Parck - Kyle's mom's a bitch
8. Do I love Christian?: Avril Lavingne - Who knows (хаха тоя път ме закова)
9. Does he like me?: Азис - Сълзи (предполагам че това определено не е да)
10. Will we be together?: Hardcore Forces - Gabba bells
11. How does Mimi and Lili feel about me?: X-team - minus 2ri etaj (mai da?)
12. How can I make myself happy?: Ивана - Животът продължава
13. How will I be remembered?: Хората от гетото - Ти си кучка
14. What’s my current theme song?:  DRS - Raggaskit 1
15. What do others think is my current theme song?: Evanescence - My immortal
16. How’s my love life?: Pink - Stupid Girls (мамка му, тфа па кфо значи?!)
17. Will I ever have children?: Еvanescence - Weight Of The World (мамка му тфа кфо значи, че ще ми стоварят света на главата?!)

какво стана с мене

дам...кофти се получи...и кфо му е кофтито? Ми аз така си го напраих...

Кфо напраих всъщност? Ми...нищо общо взето... Живях си тъпия живот по тъп повърхностен начин. И да...забравих да спомена че ходих с Дейвид...да бе и с него скъсах (без упреци за бога!)

И сега съм влюбена в некъв тъпак, който не ме заслужава. А, и да, косата ми е черна. Аааа, да и е къса. Еми тфа е...

Нъц

пф...ебати тъпото...няам кфо да кажа...

*хахах*

С къса коса съм...

*хахах* ебати тъпото.

Еми нищо де...Коса и нокти растЪт.

Е, да, като момче съм...И кфо?

Иии ти, кретен такъв. Мислех си, че си достатъчно порастнал...А ти си просто лапе, което не може да си изразява чувствата. Еми да, не си единствения, започвай да свикваш с мисълта, защото няма да пропускам нито един шанс да ти го напомня...да ти го повторя...да ти го натякна...да ти го втълпя...

*ХиХ* Нем, не те мразя...Всъщност харесвам те прекалено много...Прекалено много, за да те оставя да си щастлив. Даже май те обичам. Демоничното в мен крещи. И иска. Иска да страдаш. Иска да вижда болка в очите ти. Иска да чуе плачът на сърцето ти. Иска да чувства как то се разкъсва...

И това желание няма да утихне...Не и преди да види, че си изстрадал достатъчно, за да ти прости...И да бъде с теб. Или просто да осъзнае, че вече е желание на някой друг...

И така...Глупак.

*дебилизъм*

Тошко...АААААААААА само мисълта за него ме побърква. Не бе. Не по-бившия ми. Другия. Неосъществената мечта. Тайното желание.

еми да

Еми да, скъсах го. И да не чувам "ама защоооо той е перфектния". Може и да е перфектния, обаче аз съм мазохистка и продължавам да си тичам след старата любов...Опа...Изпуснах се...Еми...беше ми на езика...Да, обичам го...

Ебатии тъпото...

И какво? Последната ми надежда отива в sXe момче...Тъпа крава...Тъпа, тъпа, тъпа, тъпа...Как точно мене ще ме хареса...Дето и пуша, и пия, и правя всичко, което той отрича...

Еби му майката...

Как да се изразя...

Ай'м сик ъф ит!

объркано...

ебати филма...ебати гадното...ебати злобата...ебати нечестното...ЕБАТИ ЕБАТИ ЕБАТИ!

Как можа да стане така бе...

Е, казах му! И кфо, доволни ли сте?!?!! Лелеее нещо в мене ме кара да откачам...

И кфо, излизам пълната тъпачка. И сега си мисля иии се сещам, че на мен ми е СИМПАТИЧЕН, а вие ми натяквате, че го харесвам. И оттука почва цялата работа...Та чак сега се опитвате да ме обедите, че го обичам...!?!?

ИЗЛИЗАМ ОТ КОФТИ ФИЛМА!

...и хващам се за главата, толкова объркан,
живеем във филм със сценарии изтъркан:
объркан режисьор, две три главни роли,
милиони статисти и половината сме голи...

сапунка

сега ще споделя с въображаемия ми читател кво ми се случи днеска...

Еми нищо не ми се случи.

Не бе, случи се, ама така и не успях да му кажа...И да, имах шанс и НЕ, не се възползвах...

Хих...ПЪЗЛА...

Щях да му кажа в скайпа *заклевам се*...Е да де, ама не е в скайп...

Тоя път не съм аз виновна.

Офффф колко те харесвам...Да му се невиди. Няма пък. А може и да има. Тук идва въпроса "какво?". Еми...Ае без въпроси...

Добре че никой не чете какво пиша...Иначе незнам просто за каква щяха да ме мислят...

*Наркоман,скапаняк, развалина,
много мои приятели умряха за това
ляляляля*

iii like you boy?! (suite)

имам нужда просто да го постна тоя текст...

точно сега се чувствам точно така...И точно,точно ама точно толкова (а може би повече) ми е гадно:(

И така...връщаме се към старата и изтъркана тема...

ТОЙ...

Не бе, не Митко. И неее, не Тошко. И не Тошко от морето. И не Малкфай (изтъркана тема). И не някой друг от някоя друга моя неуспешна връзка *или както с 1вия - опит за връзка*

Та исках да отбележа...МНОГО СТЕ ТЪПИ, БЕ МОМЧЕТА...

И нем, не ви мразя...Хахах не, не искам някоя мацка да ми бърка по дупките. Може да не съм традиционалистка (така ли се пише?!) но все пак предпочитам като влиза нещо да е истинско:)

Ах, че перверзно копеле съм *хаха*

Мн съм тъпа, забелязвам:)

Ииии и кфо нещо можете ли да ми кажете? Нем? Еми...гоу ту хел тогава:)

Ае, ето го текста, отивам да ям пържоли:)

*Първоначалния замисъл на поста беше да хленча...Нооооооооо...*

ХъХ! Да ви е гадно на сичките!



Повярвах, че истински си ти,
повярвах на твоите очи.
Повярвах, че мога да вярвам в теб,
защо ли повярвах?!?
Повярвах, че ти си моят свят,
повярвах, че без теб не мога аз,
повярвах, че няма да има лъжи,
защо ли повярвах?!
Знам, всичко има цена която плащам сега.

Припев:
Знаеш ли какво е болка,
безумната жестока болка,
от болката сърцето ми кърви.
Знаеш ли какво е болка,
изгаряща зловеща болка,
не искам никога така да те боли,
така да те боли,
така да те боли.

Белязана от теб ще продължа,
сега няма връщане назад,
сега плувам в тъжния си свят,
сега потъвам,
сега дъжд образа разми,
сега само спомен оставаш ти,
сега като скъсана струна мълча,
а кой ли съм в същност.
Знам всичко има цена която плащам сега.

Припев:
Знаеш ли какво е болка,
безумната жестока болка,
от болката сърцето ми кърви.
Знаеш ли какво е болка,
изгаряща зловеща болка,
не искам никога така да те боли,
така да те боли,
така да те боли.

Тиииии знаеш ли какво е болка,
безумната жестока болка,
от болката сърцето ми кърви.
Знаеш ли какво е болка,
изгаряща зловеща болка,
не искам никога така да те боли,
така да те боли,
така да те боли

Iiiiii like you boy!

ей...всички (мими и ина) ми казват да ти кажа...

Е...не мога...

А имам нужда да го кажа. На някой. На който и да е. Дори и на стената.

Мммм...върнах се в детската градина...Харесвам те:)

Готово...

Сега оставам с надеждата, че ще го прочетеш и ще ме разбереш...и няма да ме отхвърлиш...

А ако и ти го изпитваш...ще се сетиш, че се отнася за теб. Ако не се усетиш обаче (или изобщо не прочетеш товаІ , утре ще ти го кажа лично:)

и сега?

Отпуснах се...реших да си дам шанс да те забравя...

Имам нужда от теб...не защото те обичам...не...

Имам нужда да прегърна някой...който и да е...

И тази нощ те сънувах...онзи, същия сън, в който бяхме разделени и останали без думи се гледаме с празен поглед...И пак не намирах нищо в твоите очи...И пак плачех...

Събудих се...този път не беше за мен...Сънувах същия кошмар, изпитах същата болка, събудих се със същия крясък...Но този път не беше до мен...

Какво ли не бих дала да съм пак със теб...Да знам, че ме обичаш...Да те обичам и аз...

8 месеца...8 месеца живях с мисълта за теб...8 месеца се крепях на мисълта че ти си тук, че ти си мой, че ме обичаш безусловно...

Дали някога ще разбереш колко много съжалявам за всичко?...Дали ще можеш пак да ме погледнеш със същите очи и да кажеш, че ме обичаш?...Дали...дали ще събереш сили да ми простиш?

В тази връзка...

Кошмар

Тих дъжд във ден безцветен,
празнота и тишина сломени,
стон безкраен неизречен-
бездиханни твоите устни са пред мене ...

Студ сковал очите сини,
вечен мраз и мрак обзели
отляво там, сърцето инак топло
сега е запечатано със чувства почернели ...

Навънка вятърът пищеше,
насилвайки тревите нежни
и носейки, където ти преди стоеше
във летен ден спомени на преспи снежни ...

И вече не потръпват нервно,
ни моите,ни твоите ръце-
изчезна като цвете ефимерно
чувството, на което се крепеше моето небе ...

Погледнах те и нищо не получих,
за прегръдка време нямаше сега
и без думи всичко аз научих-
за мен,за теб,за всичко и това ...

Но чу се гръм и всичко свърши,
събудих се обляна във сълзи,
кошмар било е,лицето си избърсах,
усмихнах се-до мене още спеше ти ...

28.01??

26 януари е...След 2 дни НЯМАМ рожден ден...

Е как нямам? ще попитате...Еми лесно. Отнеха ми го. Майка ми. Баща ми. Взеха ми го.

И няма да остарея? Не, спокойно, ще остарея. Ама няма да знам на кой ден.

Е...Не е като да ми се случва за 1ви път. Отнеха ми всичко...

Отнеха ми усмивката.
Отнеха ми смеха.
Отнеха ми блясъка в очите.
Отнеха ми червенината на устните.
Отнеха ми цвета на кожата.
Отнеха ми любовта на единственото момче в живота ми.
Отнеха ми приятелите.
Отнеха ми правото да се чувствам като човек.
Отнеха ми същността.
Отнеха ми всичко...

Не им беше трудно да ми отнемат и рожденния ден..И сега съм бяла сянка на нещо, отдавна отминало...

Понеже нямам какво да правя, ще си припомня последните ми 5 рожденни дни...Което значи всичко от 10 годишна възраст...

За 10 пф...вече не помня...Толко гадост как да помня преди 5 години...

На 11 годишния ми рожден ден имах урок по английски. Помолих мама да го отмени, защото веднага след него бях на училище и нямаше да имам и секунда време за да усетя, че съм рожденничка...Тя явно решила да ми помогне да усетя духа на рожденния ден и ми сцепи устната...Нищо работа. За протокола държа да отбележа, че така или иначе отидох на урок. Със сцепена устна.

И мина още 1 кошмарна година. И какво стана като навърших 12... годиншия ми рожден ми ден леля ми ми купи куп глупости. Включотелно куп дрехи...Майка ми ми ги взе и ме накара да ходя на училище като просякиня...

Е...на 13...кой клас съм била? Да сметна...6ти...Дам. Тогава бях удобна на майка ми. Дебела и отхвърлена от всички. Какво по-добро. Тъкмо се бяхме преместили от къщата и бях в нов квартал...Не дойде никой от миналия...майка не пропусна да натърти колко много им пука...

14...стигнах и до тук...беше идеално. Не бе, не щото решиха да ме оставят намира. Просто не бях в нас и...ДИШАХ...

И стигам го 15...екстра...хахахах

1 ден ще си спомням за сега и ще се смея...Или ще плача...Или ще ги мразя? А най-вероятно и 3те....

GO FUCK YOURSELF,бе хора

Не...

Не бе, не съм те забравила. И не, не мога да обичам пак...

И какво?

Нищо. Само че той ми дава някаква сила...Кара ме да се смея, да се радвам, да живея...

И пак съм неуверена. Отне ми чувството за...за себе си.Сега ми е едно такова объркано...

И не знам дали е правилно да го харесвам...Дали е правилно да го гледам, както някога гледах тебе...И какво ако не е? Кой ще ме съди? Ти? Нем...

Споря сама със себе си...гадното нещо, което насади в мен, сега е бясно, защото съм се усмихнала...И иска да ме залее в поток от сълзи...

Няма да му се дам този път...

Харесва ли ме той? Ще страдам ли и с него? Има само 1 начин да разбера...

И смятам да го направя...

Je t'aimais...Longtemps...Je peux t'oublier...Ou je ne peux pas? Je vais trouver moi...Je vais sortir des dechets!

Je croix que je peux...

незнам вече какво да кажа...

и ми е едно такова празно...и объркано...

разделихме се...теб те няма...и ми е тъжно...и ме боли...и незнам как да опиша какво преживявам...по-точно какво сама си причинявам...

Искаш пак да сме заедно...а аз не мога. Не защото не те обичам, а защото мисля че съм си стигнала предела на възможностите. Нямам какво да ти дам повече. Няма какво да получа. Няма защо да живея. Няма какво да се случи. Просто съм сама. И празнотата в мен мълчи. И се чувтвам някак изоставена...

Никой не вижда колко страдам. Всички виждат колко добър си ти и каква кучка съм аз...

Всички виждат колко беше мил с мен, как се раздаваше на макс, само и само да ми угодиш и как аз бях пълната гаднярка...

Дали някой си направи труда да види колко аз се мъча за теб? Как стоях будна по цели нощи. Как плачех от страх, че един ден ще си отидеш...Как треперех цялата при всяко вдишване и издишване и умирах от ужас при мисълта, че мога да те загубя...

But nobody cares...

Дори най-близките ми приятелки мислят, че аз съм виновната...И никой не разбира на какво ме подлагаше ти през цялото време...



Вече няма значение...Сама съм и сама ще си остана...