Iiiiii like you boy!

ей...всички (мими и ина) ми казват да ти кажа...

Е...не мога...

А имам нужда да го кажа. На някой. На който и да е. Дори и на стената.

Мммм...върнах се в детската градина...Харесвам те:)

Готово...

Сега оставам с надеждата, че ще го прочетеш и ще ме разбереш...и няма да ме отхвърлиш...

А ако и ти го изпитваш...ще се сетиш, че се отнася за теб. Ако не се усетиш обаче (или изобщо не прочетеш товаІ , утре ще ти го кажа лично:)

и сега?

Отпуснах се...реших да си дам шанс да те забравя...

Имам нужда от теб...не защото те обичам...не...

Имам нужда да прегърна някой...който и да е...

И тази нощ те сънувах...онзи, същия сън, в който бяхме разделени и останали без думи се гледаме с празен поглед...И пак не намирах нищо в твоите очи...И пак плачех...

Събудих се...този път не беше за мен...Сънувах същия кошмар, изпитах същата болка, събудих се със същия крясък...Но този път не беше до мен...

Какво ли не бих дала да съм пак със теб...Да знам, че ме обичаш...Да те обичам и аз...

8 месеца...8 месеца живях с мисълта за теб...8 месеца се крепях на мисълта че ти си тук, че ти си мой, че ме обичаш безусловно...

Дали някога ще разбереш колко много съжалявам за всичко?...Дали ще можеш пак да ме погледнеш със същите очи и да кажеш, че ме обичаш?...Дали...дали ще събереш сили да ми простиш?

В тази връзка...

Кошмар

Тих дъжд във ден безцветен,
празнота и тишина сломени,
стон безкраен неизречен-
бездиханни твоите устни са пред мене ...

Студ сковал очите сини,
вечен мраз и мрак обзели
отляво там, сърцето инак топло
сега е запечатано със чувства почернели ...

Навънка вятърът пищеше,
насилвайки тревите нежни
и носейки, където ти преди стоеше
във летен ден спомени на преспи снежни ...

И вече не потръпват нервно,
ни моите,ни твоите ръце-
изчезна като цвете ефимерно
чувството, на което се крепеше моето небе ...

Погледнах те и нищо не получих,
за прегръдка време нямаше сега
и без думи всичко аз научих-
за мен,за теб,за всичко и това ...

Но чу се гръм и всичко свърши,
събудих се обляна във сълзи,
кошмар било е,лицето си избърсах,
усмихнах се-до мене още спеше ти ...

28.01??

26 януари е...След 2 дни НЯМАМ рожден ден...

Е как нямам? ще попитате...Еми лесно. Отнеха ми го. Майка ми. Баща ми. Взеха ми го.

И няма да остарея? Не, спокойно, ще остарея. Ама няма да знам на кой ден.

Е...Не е като да ми се случва за 1ви път. Отнеха ми всичко...

Отнеха ми усмивката.
Отнеха ми смеха.
Отнеха ми блясъка в очите.
Отнеха ми червенината на устните.
Отнеха ми цвета на кожата.
Отнеха ми любовта на единственото момче в живота ми.
Отнеха ми приятелите.
Отнеха ми правото да се чувствам като човек.
Отнеха ми същността.
Отнеха ми всичко...

Не им беше трудно да ми отнемат и рожденния ден..И сега съм бяла сянка на нещо, отдавна отминало...

Понеже нямам какво да правя, ще си припомня последните ми 5 рожденни дни...Което значи всичко от 10 годишна възраст...

За 10 пф...вече не помня...Толко гадост как да помня преди 5 години...

На 11 годишния ми рожден ден имах урок по английски. Помолих мама да го отмени, защото веднага след него бях на училище и нямаше да имам и секунда време за да усетя, че съм рожденничка...Тя явно решила да ми помогне да усетя духа на рожденния ден и ми сцепи устната...Нищо работа. За протокола държа да отбележа, че така или иначе отидох на урок. Със сцепена устна.

И мина още 1 кошмарна година. И какво стана като навърших 12... годиншия ми рожден ми ден леля ми ми купи куп глупости. Включотелно куп дрехи...Майка ми ми ги взе и ме накара да ходя на училище като просякиня...

Е...на 13...кой клас съм била? Да сметна...6ти...Дам. Тогава бях удобна на майка ми. Дебела и отхвърлена от всички. Какво по-добро. Тъкмо се бяхме преместили от къщата и бях в нов квартал...Не дойде никой от миналия...майка не пропусна да натърти колко много им пука...

14...стигнах и до тук...беше идеално. Не бе, не щото решиха да ме оставят намира. Просто не бях в нас и...ДИШАХ...

И стигам го 15...екстра...хахахах

1 ден ще си спомням за сега и ще се смея...Или ще плача...Или ще ги мразя? А най-вероятно и 3те....

GO FUCK YOURSELF,бе хора

Не...

Не бе, не съм те забравила. И не, не мога да обичам пак...

И какво?

Нищо. Само че той ми дава някаква сила...Кара ме да се смея, да се радвам, да живея...

И пак съм неуверена. Отне ми чувството за...за себе си.Сега ми е едно такова объркано...

И не знам дали е правилно да го харесвам...Дали е правилно да го гледам, както някога гледах тебе...И какво ако не е? Кой ще ме съди? Ти? Нем...

Споря сама със себе си...гадното нещо, което насади в мен, сега е бясно, защото съм се усмихнала...И иска да ме залее в поток от сълзи...

Няма да му се дам този път...

Харесва ли ме той? Ще страдам ли и с него? Има само 1 начин да разбера...

И смятам да го направя...

Je t'aimais...Longtemps...Je peux t'oublier...Ou je ne peux pas? Je vais trouver moi...Je vais sortir des dechets!

Je croix que je peux...

незнам вече какво да кажа...

и ми е едно такова празно...и объркано...

разделихме се...теб те няма...и ми е тъжно...и ме боли...и незнам как да опиша какво преживявам...по-точно какво сама си причинявам...

Искаш пак да сме заедно...а аз не мога. Не защото не те обичам, а защото мисля че съм си стигнала предела на възможностите. Нямам какво да ти дам повече. Няма какво да получа. Няма защо да живея. Няма какво да се случи. Просто съм сама. И празнотата в мен мълчи. И се чувтвам някак изоставена...

Никой не вижда колко страдам. Всички виждат колко добър си ти и каква кучка съм аз...

Всички виждат колко беше мил с мен, как се раздаваше на макс, само и само да ми угодиш и как аз бях пълната гаднярка...

Дали някой си направи труда да види колко аз се мъча за теб? Как стоях будна по цели нощи. Как плачех от страх, че един ден ще си отидеш...Как треперех цялата при всяко вдишване и издишване и умирах от ужас при мисълта, че мога да те загубя...

But nobody cares...

Дори най-близките ми приятелки мислят, че аз съм виновната...И никой не разбира на какво ме подлагаше ти през цялото време...



Вече няма значение...Сама съм и сама ще си остана...

пак в нас...пак сама

Прибрах се в нас...След дългото търсене на себе си отново ударих на камък...

Спах 8 дни в приятел...и какво? Нищо...

Осъзнах само колко е права майка ми...Че не мога да живея като паразит.

А как да не съм паразит? Не мога да работя, защото нямам нужните години, не мога да чистя, защото просто не ми се отдава, не мога да готвя, защото никой не се е опитал да ме научи...А какво мога да правя?

guess who's back

Не съм писала от много време...Не, не защото нямам какво да кажа - напротив, в главата ми се въртят куп несвързани мисли. Просто реших, че за да пиша, трябва да имам какво да кажа - нещо ново, нещо неизричано до сега...

И какво ново? Всичко е същото...Може би малко съм се променила. Но тук са все същите чуватва, същите емоции, същите глупости, може би малко повече щастие и много повече болка...Но едно не се е променило - моята баналност...

Айде стига го увъртах, ще го кажа...

И пак не мога...добре де, тоя път наистина...

И как да не съм банална? Измъчваш ме. Въртим се в един омагьосан кръг, минаваме през едни и същи места по мильон пъти, правим същите грешки и колкото и да се опитваме не можем да ги поправим...

Мразим се, обичаме се, търсим се, бягаме, крещим, ядосваме се, ненавиждаме се и пак се връщаме...Пак, пак, пак и пак...

Не е ли така? Когато аз тичах след теб, ти не се интересуваше...После ти осъзна какво имаш, но аз вече исках друго...След това аз отново те пожелах, но беше вече късно, после ти дойде на мое място...И така отново и отново, йи пак, и пак, и без спирни и неуморими се въртим в кръга...В нашия си кръг, лично НАШИЯ...

Сега се замислих, колко хора ми казваха "остави го" и колко пъти ми се искаше да ги послушам...

Но не мога, нещо в мен не ми позволява...

И продължавам така...Разбиваш сърцето ми, разкъсваш го на мильон чатици...А аз успявам да събера сили да отроня още една и още една, и още една сълза от пресъхналите си очи...Избърсвам я бавно и с мъка събирам остатъците от това, което някога е било сърце...И пак се връщам при теб, за да можеш ти отново да го захвърлиш в калта и да го смачкаш...

И така до момента в който аз ще осъзная, че не заслужавам всичко това и ти ще дойдеш на мое място....

Ще плачеш и ти, ще страдаш и ти, ще молиш и ти...

Но дали ще дочакам този момент?

Майка ми вече и писна да слуша хленчене...И не я обвинявам...

Не мога да кажа на никой друг как се чувствам...страх ме е,че ще ме приберат в някоя психиятрична клиника...

Трябва да въведат закон за разбиване на сърца...И ти ще си първия вкаран в затвора...И то с право...

И може би един ден ще построят затвор и психиятрия едно до друго...И ще се гледаме през малките решетести прозорци, ще си махаме, ще си повтаряме, че се обичаме и ще съжаляваме за времето, което сме загубили в ненужни караници...

Може би някой ден...Но до тогава ще бъде все така, ще кървим, ще се борим, ще се обичаме...

One day everything is gonna be OK...One sweet day...But not today...

мими

мими спа в нас...купон общо взето:) сладурче е, въпреки че има малък проблем с гаджето и...

И днес дойде с марто (въпросния), но аз не излезнах...И кфо толко, нали има утре?

Та видях, че тя има всичко, и най-вече - момче, което я обича, даже 2, и пак не е щастлива...

Явно е заразно...Трябва да ме сложат под карантина...

Луда работа...

Май нещо ми има на психиката...Преди имах толкова много, въпреки това бях супер нещастна...А сега...Сега нямам почти нищо, но пък усмивката не слиза от лицето ми...

А и не съм толкова сама...Имам още няколко приятели и приятелки, които не смятам да загубя, защото това вече ми става обичайна практика...

Еби му майката братле, just keep smiling:)

И пак слагам фалшивата усмивка, разкривена от болка, и се впускам в борба със сърцето ми, за да го убедя, че наистина е щастливо...

проблясък

отново ще използвам блога за нещо полезно. Понеже знам, че ще си забравя страницата със снимките, пък и паролата...
http://photo-zona.net/index.php?APP_ACTION=USER_LOGIN
ps1h0pa7

незнам и аз вече кфо да кажа...

Просто всички думи ще са излишни...

Отново сама...колко познато...

Колко пъти се чувствах самотна, без да осъзная, че до себе си имам поне 1 човек, поне нея...

Трябваше да я загубя веднъж за винаги, за да осъзная какво наистина значи да съм сама...

И най-чудното е, че дори не ми е мъчно...Явно истинската самота е просто физическо състояние, а това което съм изпитвала е било...умвствена болест:)

Щастлива съм, че съм сама, че не трябва да се съобразявам с никой...:)

И въпреки това, сърцето ми кърви, макар да не искам да си го призная...И какво от това? Никой не е умрял от самота...Да се надяваме...

А и в моя защита ще кажа, че все пак имам себе си...И знам какво е да загубиш дори себе си, така че не мога да кажа, че положението ми е чак толкова трагично...Нали?

И да е трагично, не мога да го променя...Всъщност мога, защото проблема явно е в мен...Но истината е, че просто не искам да го променям...Явно ми е писано да съм сама...

И ето, пак не поемам вината си, а я приписвам на някой или нещо, в случая - съдбата...

Не, този път обаче няма да посегна на живота си. Разбрах, трудно, но разбрах, че това не е изхода. Ще тегля сама собствения си кръст. И без това Господ достатъчно ми е набрал, че да прибавям още грехове към списъка...

И така...Оставам сама, с цигара в ръка, с бутилка в другата...И давя мъката...Все пак не губя надежда.

Все пак най-тъмно е точно преди зазоряване!
Дали това е моето зазоряване?

Помощ

Говорих достатъчно празни приказки...как го обичам, как ми е трудно да дишам без него...

И сега, докато пишех поредния пост и...заплаках...защо? Защото лицето му изплува в съзнанието ми...

Не мога да продължавам да пиша за него...Имам нужда от него сега, имам нужда от него повече от всякога...Дори една единствена прегръдка ще ми даде сила да продължа...Наистина имам нужда от него...

боли...

Безброй частици. Малки, невидими честици...Сърцето ми...Разби го. Самотна и отхвърлена душата ми се бори да оживее...
Седя и плача за теб. Отново за теб...По дяволите! Мразя те...
Явно мразя и себе си, щом си причинявам такава безкрайна болка...
Един ден...един сладък ден ще забравя името ти, ще залича очите ти от мислите си, ще забуля в забрава лицето ти, ще забраня на гласа ти да обезпокоява съзнанието ми...Един сладък ден...Кога? Моля се на всички светци...Моля, дайте ми сила да продължа...Боли ме да дишам вече...Боли да мисля...Боли!

голямата вечер...

време е. След малко тръгвам да й купя подарък...Нормален купон по повод рожден ден...

Това не ме притеснява. Но...той ще е там. Добре. Ще се справя.

Страх е сковал сърцето ми...Отивам да пуша...

И пак съм тук...Пак сама...Корема ми се е свил на топка. Незнам какво да правя. Как да се държа? Дали да съм мила с него? Или пък да се държа като приятелка? Или...Или просто да се държа все едно го мразя?

Всичко нормално в мен е изчезнало. Ти. Ти го открадна. Сега какво мога да правя...Само и единствено да седя и да страдам по теб...не е никак лесно...

Лелеее мразя те! Дойде и съсипа живота ми и сега не спирам да мисля за теб. Обърна всичко в мен...Сега незнам дори коя съм!

Хайде, стига за теб, че ще вземеш да се възгордееш!

"Да обичаш, когато те обичат, е нормално.
Да мразиш, когато те мразят, е разбираемо.
Да мразиш, когато те обичат, е непростимо...
Да обичаш, когато те мразят, е велико!"
Днес осъзнах какво всъщност се случва...Бях на кафе и ми дадоха това късметче, и то просто ме удари в земята...

Но странното е, че изобщо не се чувствам велика...чувствам се тъпа, грозна и дебела...Използвана и захвърлена небрежно...Обичам, да обичам! По моя си странен незадължаващ начин...Обичам, за да бъда наранявана отново и отново, защото явно това ми доставя удоволствие. Обичам, защото ако не обичам, живота ми ще е сив. Обичам...просто за каузата! Обичам, но не теб. Обичам него....наречете го както искате, обиждайте го...Нека и той ме обижда и наранява. Аз го обичам и нищо не ще го промени...и докато е далеко ще ме боли, защото няма да виждам очите му, озарили света ми...А когато е близо ще тръпна от болка...болка от думите му, от презрението му, от омразата...която заслужавам...не мога да съм кучка...просто не мога да си понеса последствията...Господ вижда всичко! И за всичко всеки ще си плати един ден!
Аз си плащам и сега...и после ще плащам, за това, че обичам на инат...И ти един ден ще трябва да платиш, за това, че изливаш толкоз омраза в душата ми...Но Господи, опрости греховете му, дай ги на мен господи! Нека аз заплатя и за своите, и за неговите!

Готова съм да го направя...защото както казах вече ОБИЧАМ!

Кучка?

Кучка...Такава ме изкарват вечно, нали? Кучка...Такава ме карате да се чувствамм. Кучка. Такава искате да ме видите, нали? Кучка...мислех си че съм кучка, заради вас...

И изведнъж осъзнах, че не съм. Така де, не бях. Разбрах какво ВСЪЩНОСТ е да си кучка. Това...това е нещо недостижимо за предишното ми аз, нещо възвишено, различна форма на съвършенство. И си мислех, ако наистина бях кучка, как щяхте да гледате на мен? Реших да проверя...

"Я я погледни! Същинска кучка! Тия момчета за нищо ги няма. Нищо чудно, че е сама!" - казвате си... Момичетата не се въздържат с този коментар ами почват "Дебела е, грозна е". Женска завист. Само едно мога да ви кажа: ЕБЕТЕ СИ МАЙКИТЕ!

Но това си е само в ума ми. В реалността вие продължавате да ми броите с колко момчета съм била, какво съм правила с тях, кой как съм преебала, заебала, че даже и наебала...Аз разбира се съм се погрижила да ви дам достатъчно материал, че да имате да си говорите с месеци, но на вас това не ви стига, защото друга работа си нямате. И така, започвате да удължавате и без това дългия списък с собствени ваши измислени уш "мои" гаджета...Оттам се започва и сложния процес на измисляне с кой какво съм правила и то стана една хубава, че ако реша да я описвам ще загубя някой друг час...

Важното е, че всичко това ме кара да се чувствам като кучка дори в моите очи...

Да, ама не! Не бях кучка. Не бях, но вие ме накарахте да стана...чак сега разбрах, че съм много по-добра актриса, отколкото някой някога е предполагал...Че мога да маниполирам, че мога НАИСТИНА да си играя с чуждите сърца...Така или иначе вече са ми излезнали прякори от типа на "Мъжемелачка", и подобни, символизиращи моето отношение към момчетата...

А то се дължи само и единствено на това, че съм объркана и че стъпвам малко по-грубо по пътеката, която ще ме отведе до истинската любов...отчасти се дължи и на множеството момчета, застанали около моята пътека...

И реших да си заслужа тези названия. Да си заслужа както и вниманието на момчетата, така и презрението на момичетата...И ми се отдава...

Пазете се! Аз идвам и съм в пълната си мощ...ще има страдащи! Ще страдате така, както само аз съм страдала!

Les Champs-Elysées

Les Champs-Elysees

Je m'baladais sur l'avenue le coeur ouvert à l'inconnu
J'avais envie de dire bonjour à n'importe qui
N'importe qui et ce fut toi, je t'ai dit n'importe quoi
Il suffisait de te parler, pour t'apprivoiser

Aux Champs-Elysées, aux Champs-Elysées
Au soleil, sous la pluie, à midi ou à minuit
Il y a tout ce que vous voulez aux Champs-Elysées

Tu m'as dit "J'ai rendez-vous dans un sous-sol avec des fous
Qui vivent la guitare à la main, du soir au matin"
Alors je t'ai accompagnée, on a chanté, on a dansé
Et l'on n'a même pas pensé à s'embrasser

Aux Champs-Elysées, aux Champs-Elysées
Au soleil, sous la pluie, à midi ou à minuit
Il y a tout ce que vous voulez aux Champs-Elysées

Hier soir deux inconnus et ce matin sur l'avenue
Deux amoureux tout étourdis par la longue nuit
Et de l'Étoile à la Concorde, un orchestre à mille cordes
Tous les oiseaux du point du jour chantent l'amour

Aux Champs-Elysées, aux Champs-Elysées
Au soleil, sous la pluie, à midi ou à minuit
Il y a tout ce que vous voulez aux Champs-Elysées

Йеп

Изкарахме си добре. Даже много добре. Сичко мина по план...

Сега обаче не ми е до това...Утре съм на зелено училище. И ме е страх...Страх, защото съм различна, защото не съм просто част от стадото - един сив елемент в плетеницата от мъгливи мисли и чувства...Страх ме е, защото не съм всичко това, което те са. Но нещо ми подсказва, че с моята манипулативна способност все някак ще се преборя с тях...Едно знам със сигурност - НЯМА ДА СЕ ДАМ!

с вики съм в нас...

Много е яко...Добре си прекарваме...за сега. Пушим, след малко ще пием, а като наще заспят ще се напушим. Имам солидно количество качествено при това и прогнозата е да се направим на копеле...ако не и по-лошо :) Утре ще уточня какво е стнаало:)

офф некфо никфо ми е

нззз тъпо ми е и нямам какво да правя...Та реших да драсна 2 реда.

Времето е кофти...Няа с кой да се излиза...Ще се оправя...!