Говорих достатъчно празни приказки...как го обичам, как ми е трудно да дишам без него...
И сега, докато пишех поредния пост и...заплаках...защо? Защото лицето му изплува в съзнанието ми...
Не мога да продължавам да пиша за него...Имам нужда от него сега, имам нужда от него повече от всякога...Дори една единствена прегръдка ще ми даде сила да продължа...Наистина имам нужда от него...
No comments:
Post a Comment