боли...

Безброй частици. Малки, невидими честици...Сърцето ми...Разби го. Самотна и отхвърлена душата ми се бори да оживее...
Седя и плача за теб. Отново за теб...По дяволите! Мразя те...
Явно мразя и себе си, щом си причинявам такава безкрайна болка...
Един ден...един сладък ден ще забравя името ти, ще залича очите ти от мислите си, ще забуля в забрава лицето ти, ще забраня на гласа ти да обезпокоява съзнанието ми...Един сладък ден...Кога? Моля се на всички светци...Моля, дайте ми сила да продължа...Боли ме да дишам вече...Боли да мисля...Боли!