студ...

Студ...Сички са се навлякли като за световно...

А моя милост реши, че иска да се снима...И не й стигна да съблече суичера ми тряаше да си събуе и дънките...Ама как по гащи?! Не. Няма начин. Така...точно така. Късите панталонки от волейбола. Екстра. Сега легни. Гледай като умряла...
Бе нещо не е както трябва. Аа да. На мъртвите не им е топло... Сега какво? Ми климатика се включва на 0 градуса. За 2 минути вече трепереното се превръща в жалки отчаяни опити да запазя живота в себе си. Не е лесно. Наистина не е.
За това сяка секунда е от значение. И се започва. Снимка. Снимка. Снимка. Снимка. Снимка. Снимка. Завъртане. Снимка. Снимка. Снимка?! Не. Не става. Защо? Треперя толкова много, че снимките са размазани. Климатика се включва отново на 28 градуса. 2 минути по-късно отпуснатите ми мускули ме предават и заспивам на пода.
Е, събудих се, и ето снимките:)