НЕ!!!!!!!!!!!!!!

не мога да повярвам...защо живота е толкова несправедлив със мен?!

Не може ли да ме дари с малко щастие, без да се налага после да заплащам за него?! Защо...Защо?! Защо точно така?!

Бабо, искам да знаеш, колко много те обичам. Не мога да ти го кажа в очите. Не. Страх ме е. Страх ме е да не видя в тях смъртта. Господи, не й давай да ме изостави. Недей. Моля те! Моля те! Недей!

Не мога да повярвам, че тази силна жена е така безпомощна...Като една пионка в ръцете на живота...

Обеща ми бабо, обеща да отгледаш и моите деца! Обеща ми! Искам поне да беше дочакала те да се родят...знам, знам, време ти е...знам...Но не ще те пусна да си вървиш...

Сега тя е в болницата...Там незаинтересовани лекари се борят за живота и. А аз страдам. Моля се да не е края. Господи няма да ти простя ако ми я отнемеш! Нямаш право! Нямаш!!! Остави я! Моля те...господи моля те!

Моята молитва
Не ще излекува ни раните дълбоки,
нито изморената душа...
Но знам, че дори тялото ти да е старо,
от вътре пазиш младостта...

Недей се дава ти на смъртта...
Изгони я, както гонеше от душата ми страха
Не ставай част от вечността,
Аз още имам нужда от теб, тук и сега...

Не бабо, ти от нея недей да се боиш,
тя е само сън, безмислен и жесток.
Не за болката, а за мен ти мисли
Аз ще преборя с нейния порок...

Не ще те дам, не, не ще го сторя.
Не ще те пусна тъй да си отидеш.
За теб аз ден и нощ ще се моля
и смърт само в очите ми ще видиш.

...КЪСНО Е!...

Ще се изправя сама срещу света суров,
и истината с кървави устни ще отпия.
Ще посрещам със страх всеки изгрев нов
и за живота ти отнет аз ще се бия...