къде си???

Къде си ти, любов моя? Къде се загуби?

Да...самотата е лошо нещо...кара ме да се побърквам...

Вчера те срещнах и както винаги усетих онзи гаден гъдел под лъжичката...Получила малко внимание, душата ми побърза да открие в теб рицаря на бял кон, който ще избави девойката от страданията.

Вече започвам да си мисля, че на нещо вътре в мен му е приятно да страдам и за това ме кара да изпитвам въпросната 'Фалшива обич' и секи път да ме боли и боли...

Това е друг въпрос...Важното е, че седях и чаках трамвай след трамвай...Чаках теб...

Не знам името ти, не съм чувала гласа ти и смътно помня лицето ти...Това обаче ми е достатъчно, за да не спирам да мисля за теб...и сега го правя. И пиша. И ми е мъчно. Не мога да заплача именно защото това което изпитвам към теб не е нищо друго, а само един безкраен фалш...

Дума подир дума пиша за теб. Мислите прехвърчат с бясна скорост в главата ми и вече ги усещам като жужене на рояк пчели...И хвърчат ли, хвърчат и погледа ми се замрежва...С последна сила се добирам до клавиатурата, за да пусна този последен отчаян вик за помощ...Но никой не го чува...

Къде си ти, 'любов' моя, тъй случайна и прекрасна? Къде е усмивката ти, която никога не съм виждала, но от която толкова имам нужда? Незнам...Господи как съм се филмирала!